А през цялото лято от зоната били доставяни за затворническия стол свежа зеленина, а после и краставици, домати, цвекло.
През есента всеки затворник предал по пет чувала с картофи, по няколко десетки буркана солени краставици и домати. За цялата зима бил подсигурен хранителния блок на затвора с цвекло, моркови, ряпа…
Необичайна картина можело да се види край КПП на новата зона. За разлика от всички затворнически учреждения в света, където на контролните пунктове се осъществявало приемането и предаването на затворените граждани, в новата зона се извършвало предаването на произведеното.
Войниците предавали да роднините на затворниците бурканите с консервирани зеленчуци. Мнозина идвали с коли и си отивали с богат урожай.
Онези затворници, които нямали роднини наблизо, давали своята част от урожая на прекупвачи чрез войниците, и получавали не лош доход.
А при затворника Ходаков не ходел никой, той нямал роднини. Той бил от дом за сираци и своята част от урожая помолил да бъде дадена на най-близкия детски дом.
Николай Иванович получил благодарност от управлението за успешно изпълнение на заповедта. Той бил единственият който успял да осъществи допълнителен прием на сто и осемдесет затворници без да влошава условията на пребиваване на останалите.
Изминалата година била за Николай Иванович най-запълнена с грижи в сравнение с всичките му двадесет години служба. Покрай обичайните грижи, му се налагало да «изкрънква» ту плодни фиданки за новата зона, ту семена. Всеки път той се радвал, когато идвал старият затворнически ЗИЛ натоварен догоре с малки фиданки.
Минали още пет години. През един слънчев юлски ден във въздуха над новата зона се появил и закръжил вертолет Николай Иванович стоял край КПП-то и гледал как въртолета кръжи над зоната. Той знаел, че на борда му се намира генерал Посошков и членовете на комисия от Министерството на правосъдието. Или някой беше написал жалба срещу началника на колонията, или просто са плъзнали слухове за необичайното положение на престъпниците.
Комисията от високопоставени чиновници излязла от вертолета, приземен на площадката до КПП-то. И Николай Иванович стоял и мислел само за загражденията на зоната:
«Ще ми припишат явно нарушение. Защо ли разреших да се посадят като ограда тези виещи многогодишни цветя? На три метра височина са обвили цялата бодлива тел, зелена ограда образуваха и то така, че зад различните цветя дори не се вижда бодливата тел.
Телта им била създавала неестетичен изглед, представете си. И стражевите кули увиха с цветята си. До самата будка на часовоя на се вият цветя. Не прилича на зона, а на някакъв райски оазис сред полята обрасли с бурени.»
— Веднага се вижда първото нарушение, — казал генерала от Министерството. — Що за ограда на зона е това? Че такава ограда, увита с лиани, всеки, който поиска може да я прескочи, — казал генерала на началника на Управлението Посошков, — всеки един войник ще ви го каже. Прав ли съм? — обърнал се представителят на Министерството към стоящия до КПП-то дежурен лейтенант.
— Разрешете да отговоря, другарю генерал. — застанал в стойка «мирно» дежурният лейтенант.
— Отговаряйте като ви питат. Има ли тук нарушение на инструкцията?
— Не, другарю генерал. В дадения случай вие наблюдавате тактически усъвършенствано ограждение на зона, с която се пазят престъпници.
— Какво-какво? — учудил се члена на комисията на министерството, — какво е това тактическо усъвършенстване? Какви ги дрънкате?
Всички членове на комисията се спрели до лейтенанта все още стоящ в стойка «мирно».
«Ама че шегаджия, — ядосан помислил Николай Иванович, — вечно този лейтенант Прохоров със своите шегички. Поне пред комисията да не беше се майтапил. Сега вече със сигурност няма да ми простят издевателството. А той си стои „мирно“ и дори не се изчервява от собствената си наглост.»
Лейтенантът заговорил отсичайки думите:
— Разрешете да отговоря на въпроса за усъвършенстването.
— Отговорете ако можете, — заповядал генералът от Министерството. — Тактическо усъвършенстване са значи вашите цветенца?
— Тъй вярно другарю генерал. Престъпникът, който реши да избяга и да прескочи това заграждение от бодлива тел увита с цветя, може и да успее да прескочи, но няма да стигне далече.
— Как така, защо? — учудил се генералът.
— Докато преодолява заграждението увито с ухаещи цветя, той целият така ще се пропие от този мирис, че дори необучено куче с лекота ще намери следата и ще го доведе обратно.