Бог, с помощта на мечтата, с енергията на своята мисъл е сътворил света, в който ние живеем. Създал е човека, дал му е пълна свобода на действие и го е надарил със най-силната енергия, способна да твори подобни светове или възможно е дори — светове превъзхождащи по съвършенство земния.
За да се сътворят нови или да се усъвършенства вече създадения свят е нужно скоростта на мисълта на човека да съответства на скоростта на божествената мисъл.
Обаче ако погледнем света, създаван днес от човешкото общество, можем ясно да видим, че той е несъвършен и освен това представлява все по-голяма опасност за съществуването. Следователно, извърша се явна деградация на съзнанието, а по-точно намалява скоростта на мислене.
Първите хора са имали скорост на мислене равна на Божествената. Иначе не е могло да бъде, тъй като Бог, като всеки създател-родител не би могъл дори да помисли да сътвори своето дете по-малко пълноценно от себе си.
Какви сили са се оказали способни да повлияят на човешкото съзнание и да го насочат о пътя на деградацията? Ако някому това е по силите, значи той трябва да превъзхожда енергията на човешката мисъл и на Божествената. На такова същество на земята няма, няма и извън земното битие
Доказателството на това твърдение е много просто. Ако съществуваше същност, притежаваща скорост на мислене по-голяма от тази на човека, то тя отдавна би създала свой свят и ние бихме могли да го видим.
Да пренасочи и да пороби човешката мисъл може единствено мисълта на човека. С други думи, един човек, притежаващ по-висока скорост на мислене от другите, и пожелал да подчини другите на себе си, може при определени обстоятелства да направи това.
В днешната ситуация човешкото общество е подчинено на потомците на онези египетски жреци, съхранили знанията на науката на образите и с помощта на специални упражнения поддържащи способността на мислят със скорост, много по-голяма от тази на другите хора живеещи на земята.
И съществуват обстоятелства потвърждаващи даденото положение на нещата.
Съществува човек, оказал се способен сам да противостои на жреците.
Разбира се, аз говоря за отшелницата от сибирската тайга Анастасия. И забележете, тя постига осезаеми резултати без помощта на армия или технически супер устройства, а единствено със силата на своята мисъл.
Това, че от началото на новото хилядолетие човечеството върви към прекрасен свят и към Божествена цивилизация — лично за мен е безспорен факт. Искам да споделя и с читателите радостните съобщения.
Разполагам с информация за това, че няколко независими една от друга групи от учени, без да се наговарят са започнали да работят върху програма за развитие на държавата, образът на която създаде Анастасия. По тези програми работят и хора с научни степени и студенти.
За да се подготвят подобни програми е необходим упорития труд в продължение на две-три години на цяла армия специалисти. Но първите резултати могат вече да се видят и днес.
Например в Интернет в сайта www.Anastasia.ru е публикуван реферата на студентка от четвърти курс на украинския университет, в който се предлага програма за развитие на Украйна. За основа е взета идеята на Анастасия за родовите имения. Проекти за устави на селищата предлагат хора от различни райони и страни от ОНД.
Не мога да съдя доколко е съвършен реферата на украинската студентка, но той е значим дори и само за това, че пръв е публикуван. Много е важен и фактът, че учените са започнали да работят върху тези програми не по нечия поръчка, а според повелята на собственото сърце.
Ще мине още известно време и вие ще се запознаете с техните фундаментални трудове, ще ги обсъждате. Мисля, че тези проекти ще бъдат поставени на всенародно обсъждане и ще се нарекат с краткото название — «национална идея».
Тези редове бих могъл да напиша още в предишната си книга, след разговора с дядото на Анастасия. Не ги написах. Помислих, че е рано. И без това мнозина смятат, че това което прави Анастасия е на границата с фантастиката или приказката.
А разговорът с дядото обясняваше още по-необичайно явления, от тези които по-рано демонстрираше Анастасия, Сега, кога случващите се в човешкото общество събития започнаха да потвърждават казаното в сибирската тайга, аз ще приведа част от разговора със сибирския старец.
Разговорът с дядото на Aнастасия
Той стана на следващия ден след като прадядото си отиде.
Обикновено, когато близки хора си отиват от живота, роднините си изказват съболезнования. В последно време дядото на Анастасия беше неотлъчно редом със своя баща. Сега, когато той остана сам, аз реших да го намеря, да поговорим, за да разсея тъгата му, както е прието. Знаех приблизително къде може да се намира и отидох на съседната полянка.