— Мога, разбира се, всичко е пределно просто тук. Виж сега.
Още преди пет хиляди години фараоните са имали Съвет. В Римската империя — Сенат. Болярска дума — при царете. Ама кое още да кажа? Названията са различни, а същността е винаги една. Не от названието зависи закона, а от това на какви въздействия ще бъде подложен депутатът. В какви битови условия е затворен и на каква перспектива е обречен. И всичките условия за тях са програмирани отдавна. Значейки тази програма е просто да знаеш и всичко занапред: и какво и как те ще са способни да решат.
— Каква връзка имат тук закона и депутатския бит? Как може да бъде свързан бита с най-глобалната програма? Освен това, какво можете да знаете самият вие за бита на съвременния депутат?
— Ами много е просто. Разбира се, че няма да говоря за това как спи, какво яде и как се облича един, друг или трети депутат. Това не ми е нужно, а и не ми е интересно. Но за значимото ще кажа.
Стават депутати хора, както преди, така сигурен съм и сега, преодолявайки интриги много. Това едно. Когато се стремят към власт, в зависимост попадат мнозина от онези, които имат материална власт. Но и след много изпитания те си остават като в менгеме. Значимата информация за тях опитва се да пресече програмата и това й се удава.
Какво получава депутатът? Мисля, сигурен съм, че както и преди, така и днес, той получава отделен кабинет, и ново жилище, сега навярно и кола. Освен това помощници — двама, трима, а някои и повече.
— Да, така е приблизително. И какво, това съответства ли на програмата, разработена преди хилядолетия?
— Разбира се, че съответства. Но почакай, нека продължа. Провери дали няма да сбъркам за съвременното. Ето по-нататък, мисля, че всеки ден както мнозина други хора работят, трябва да работи и депутата. Да ходи на заседание в залата, закони да издава.
— Да, така е.
— И има всеки един определен мандат — четири години или пет…
— Сега са четири.
— Нека са четири. Когато мине срока, той пак на избори ще трябва да се яви. Но и преди този срок, всеки един си мисли за него.
— Да, мисли.
— Чакай, чакай, ти откъде го знаеш? Нали се чудеше, когато ти казах, че знам какви закони ще издават. А ето че и сам твърдиш, че знаеш за това, че мислят депутатите за своето бъдеще. Ясновидец ли си станал? Или мастит предсказател?
— Никой не съм станал аз. Това и за глупака е ясно. Ако наближават избори, всеки който иска да бъде преизбран, ще мисли за тях и ще извършва съответните действия.
— Ти само не бързай. Забележи, че каза: «Ще мисли за преизбиране».
— Да, казах.
— Но нали депутатът трябва да мисли за новите закони.
— Е да, едновременно и за законите мисли.
— Кога? В кой период от деня? Изобщо повярвай ми, за мислене програмата време не оставя. Народът не един век вече избира депутати и после чака мъдри закони от тях. Но не разбира народът, че програмата, замислена по-рано, не им разрешава да мислят.
Сам поразмисли върху това някой път.
Впоследствие не веднъж съм размишлявал върху тази ситуация. И наистина, общоприетите закони за избирането и задълженията на депутатите започнаха да ми се струват пълна абракадабра.
Нека се опитаме да анализираме установената практика. Относително умен човек. Дори малко по-умен от другите, е решил да стане депутат в Думата. Да участва в издаването на мъдри, помагащи да се изгради добър живот, закони.
Докато той преминава мелницата на изборната кампания, кой в по-голяма степен, кой в по-малка, попада в зависимост от капитала. Това изобщо не означава, че на всеки кандидат някой от богатите в света оказва финансова подкрепа срещу бъдещи услуги. Достатъчно е да види какви лостове могат да бъдат задействани с помощта на парите. Това ни го показват и ни разказват за така наречените мръсни техники в пресата и по телевизията. Но ние гледаме на ситуацията като странични наблюдатели. Човекът участващ в кампанията не е страничен наблюдател. Той изпитва върху себе си атаките на черния PR(public relation). Ако някой него е изпитвал, то напълно естествено е да предположи какво оръжие може да бъде използвано срещу него с помощта на парите. И напълно естествено ще има защитна реакция — нужно е каквото и да става той да си осигури гърба. А гърбът — това е едрия капитал. Значи, нужно е да се прикрепи към някой финансов бряг. Или както е прието днес да се казва — към олигарсите.
Или попада под зависимост от някаква партия. Няма значение коя, важно е, че после трябва да отработи тази зависимост.
А какво става с мъдрите закони? Ами нищо. За създаването им просто не са създадени съответните условия.