Разбира се депутатите имат редица привилегии. Дори депутатски имунитет пред правоохранителните органи. Но въпросът си остава. Ако се сложат на едното блюдо на везните депутатските привилегии, а на другото — нервите, свързано с тяхната работа, интригите, интензивността на работа, то не е сигурно кое ще надделее.
Има още едно парадоксално обстоятелство. В историята на човечеството не се знае за нито една човешка особа, за нито един супермъдрец, способен ежечасно, ден след ден да взема само мъдри решения. Дори най-изтъкнатите управници и пълководци, както се знае, са правели грешки.
Разпределението на работата на депутатите е направено така, че те трябва ежедневно да заседават. Забележете, ежедневно, по няколко часа на ден. На всяко заседание да приемат по няколко законопроекта, освен това от различни сфери на обществения живот.
Нито теоретично и като историята показва, нито практически не е възможно да се приемат мъдри закони при такова разпределение на работата. Невъзможно поради недостига на време за размишления. Още повече, че такова разпределение на работното време на законодателите има в повечето страни на различните континенти на земята. Кой го наложил? Той някак сам се е наложил, ще помислят някои. Не е някак си, и не сам. Твърде обмислен и целенасочен е. И освен това дори бегло не се обсъжда.
Може да си говорим колкото искаме за неговата пагубност. Може да се докаже и научно тази пагубност, с помощта на психоаналитици. Това разбира се е важно, но не е главното. Главното е да се разбере — каква е алтернативата. Но в качеството на алтернатива нищо не ми идва на ум. А и на кого ще му хрумне, щом като закон се е утвърдила тази практика почти във всички страни.
Но щом дядото на Анастасия пръв заговори по този въпрос, щом е запознат с работата на подобните на съвременното законотворческо събрание в продължение на хилядолетия, възможно е тогава той да може да предложи алтернатива. И аз го попитах:
— А вие можете ли да предложите свой вариант на избори и организация на работата на законодателите?
В отговор чух следното.
— За самите избори е безсмислено да се говори, докато не се променят условията за работа и бита на депутатите.
— А какво по ваше мнение трябва да са техните условия за работа и бит?
— Преди всичко депутатите трябва поне частично да бъдат изведени от изкуственото информационно поле. Да им се осигури хранене, способно да поддържа пълноценната работа на мозъка. Да се създаде образ, ползващ се с уважение в обществото, способен да води след себе си всеки депутат.
— Какво означава да се създаде образ?
— Съдейки по това, какво говориш ти за депутатите и тяхната външна атрибутика говорят за това, че в народа битува отрицателен образ на чиновника изобщо и на депутата в частност.
— Да, най-общо казано, в народа битува отрицателен образ.
— Това е много лошо. Хората изграждат отрицателни мисли-форми по отношение на депутатите и следователно те фактически си създават като отрицателни. А образът — това е най-силната, концентрирана енергия на мислите на много хора.
— А защо хората трябва да мислят за тях положително, ако животът не се подобрява?
— Виждаш ли, получава се порочен кръг. Всеки път избирате сякаш най-добрите от хората, но щом веднъж бъдат избрани, веднага ги причислявате към лошите.
— Но как конкретно да се излезе от този порочен кръг?
— По-добър начин от този, който предложи Анастасия не имало през последните пет хиляди години и не се предвижда в обозримото бъдеще.
— Какво имате предвид?
— Земята.
— Но тя казваше че трябва да се даде не по-малко от един хектар на всяко желаещо семейство. Да се дава за пожизнено ползване за изграждане на родово имение. А за депутатите нищо не е говорила.
— Да, така е. На всяко желаещо семейство. Но нима депутатите нямат семейства?
— Имат
— Тогава може би да се започне с тях?
— Народът ще каже, че съвсем нагли са станали, че все не им стигат облагите.
— Трябва да се обясни на народа, за кого се прави това. Нужно е да се обясни на народа, в какъв случай могат да се появяват законите, които той очаква.
— А как да им се дава земята, на общо основание или с изгода?
— И на общи и не съвсем. Всеки депутат трябва да получи не по-малко от стои и петдесет хектара земя, върху които трябва да основе селище от нов тип. Основано на принципите, за които говори Анастасия. От тези сто и петдесет хектара пожизнената собственост на депутата може да е само един хектар ако семейството му е малко и увеличаване не се предвижда. Ако депутатът има деца, и тези деца също искат да имат собствени имения, то трябва да им се отдели по един хектар и на тях. По такъв начин депутатът може да получи един, три или пет хектара в зависимост от големината на семейството си.