— А къде остават останалите хектари? Вие говорихте за сто и петдесет.
— Тридесет процента от останалите той може да използва за раздаване на онези, които той поиска. Върху останалите трябва да се заселят хора от различни обществени слоеве — военни, учени, художници, предприемачи. Обезателно, във всяко селище един два хектара трябва да се предоставят на деца от домове за сираци или на бежанци. Но в едно и също селище не бива да се предоставя земя на двама депутати.
— И какво? Ако все депутат си има собствено имение законите веднага ще се подобрят ли?
— Разбира се, че ще се подобрят. В страната ще се появят най-мъдрите закони в света.
— Благодарение на какво?
— Сега депутатите прекарват много време в кабинетите си и по заседания, откъснати от народа. Сега те не получават благодарности за добрите закони или порицание на лошите. Сега, следвайки естественото си желание те се стремят да осигурят материалното благополучие на своите семейства. Когато приключат депутатските им пълномощия, те могат да сменят местожителството си. Да отидат в друг град или дори друга страна, където никой няма да укорява или преследва в случай на нарушение на някакви общоприети норми. Смяната на местожителството или страната няма да повлияе върху благосъстоянието им. Когато имат пари те навсякъде могат да имат покрив, продукти, дрехи. Но за пари не е възможно да се сдобият с родово имение, с Родина. Сега понятието Родина е изопачено. Родина се нарича територия фиксирана от граници определени от някого. А нали Родината започва винаги от родовата земя и се разширява с равните на теб по дух хора. Тези, които започнат да изграждат свои имения ще получат Родина и вечност. Загубата на Родовото имение — това е загуба на Родината и вечността. Това е най-голямата трагедия за едно семейство. Не законите и моралът ще пазят депутатите от неверни решения, а тяхното родово имение. И за хората, които имат Родина парите няма да са от първостепенно значение. Само в родовото имение човек може да получи необходимия хранителен комплекс, в това число и за работата на мозъка си. А това е много важно за хората, на които им предстои да мислят много. Заседания на Държавната Дума трябва да се провеждат най-много три дни в седмицата. През останалото време те трябва да прекарват в родовите си имения. Там да размишляват. Там ще протича основния процес по създаването на законите. Жените на депутатите не бива да работят нещо, което не е свързано с дейността на съпруга-депутат. Родовото имение ще опази депутата поне временно от въздействието на изкуствения информационен свят — от изкуствената информация. Ще помогне на мисловния процес. В умовете на великите философи великите мисли са се раждали в условия на уединение, а не в момент на публични изяви.
— А ако част не депутатите не пожелае да вземе земя и да си изгражда родово имение на нея?
— Ето че стигнахме и до избирането на народните представители. Ако някой от депутатите не пожелае да създаде родово имение, народът не бива да го избира са следващ мандат. Такъв, макар и да има гражданството в страната, в която се кандидатира, всъщност той е за нея чужденец. Тази Родина не му е нужна. И колкото и хубави неща да се говорят за него, на дело той нищо добро няма да донесе на народа си със своята дейност.
— Но като знаят, че избирателите ще предпочетат кандидатите, които имат родови имения, някои депутати могат да вземат земя да си построят къщи-палати, тенис-кортове и тухлени огради, вместо да садят гора и жива ограда, както казваше Анастасия. Тогава какво?
— Тогава те ще разкрият същността си. Хората и в този случай могат да направят правилен избор. Знаеш ли защо в Русия се е наложило бащиното име? Още от по-рано, когато се представял човек казвал: Иван от имението на Никита и назовавал името на баща си или дядо си — основател на родовото имение. Значи, че имението е било прославено с нещо. Назовавайки го, човекът най-пълно представял себе си, своя характер, способностите си. Онзи, който не можел с гордост да назове имението си се смятал за безроден.
Колкото повече говореше дядото на Анастасия за родовите имения, толкова по-силно в моето съзнание се обрисуваше картината на бъдещето на страната. Само си представете! Представете си! Триста и шестдесет депутати от Държавната Дума вземат по сто и петдесет хектара земя и организират триста и шестдесет прекрасни селища от нов тип. Всеки от тях не на думи, а на дело показва на какво е способен.