Енергията на живота

И ще се появяват в Русия първите триста и шестдесет оазиса, в които руснаците ще заживеят в човешки условия. После тези депутати ще издават закони. И естествено няма да мине нито един закон вредящ на екологията. Те ще напишат закони действително гарантиращи на всеки гражданин правото да получи своето малко късче Родина. Те ще стоят на стража пред това право, защото и те ще си имат своя Родина.

Към читателите на серията книги «Звънящите кедри на Русия»

Мои уважаеми читатели!

Много ви благодаря за разбирането и моралната подкрепа. Благодаря на всички онези, които открито изразяват своето отношение в съобщенията по интернет и в публикациите в алманаха и се опиват да организират обсъждането на идеите изложени в книгите от серията «Звънящите кедри на Русия» в печата.

Благодаря ви руски учени. И на първо място на Борис Минин, който излезе открито на сцената в ДК «Подмосковие» и даде достойна оценка на идеите на Анастасия.

Специална благодарност на прекрасния актьор, заслужилият артист на Русия Александър Михайлов, който взе участие в конференцията.

Благодаря на Виктор Медиков, доктор на икономическите науки, написал и издал вече не една работа по изследването на идеите, отразени в книгите.

Благодаря на Анатолий Ерьоменко, действителен член на Академията на педагогическите науки за прекрасните стихове.

НА БОЖЕСТВОТО

Въпреки годините и леността и здравето
Пред тебе аз падам на колене
За туй че на живота тържеството
В тебе видях. Ти си Божество.
Само за миг ти развея химерите
Които се носеха в «тъмната» полусфера
Помогна да забравя моята печал
И начерта скрижалите на бъдещето.

В теб аз видях Човека
От края може би на другия век
Когато моите внучета между богини
Ще станат твои въплъщения

Само в душата си аз тихо протестирам
Против словата ти: «Аз съществувам!»
Не е грях нали, за твоето явление
Пред всички да мисля и да говоря.

Затова от сърце аз лъча си
Изпращам на тебе, мечтата ми жива
А в отговор — на сън или наяве
В тайгата аз ще видя твоята сянка

НА СТАРЦИТЕ НА РУСИЯ

Умудрённые старцы России,
Разве нечего сирым сказать?…
Ведь глаза, что прекраснее сини,
Не устанут над миром сиять.

Не устанут волной человечьей
Неразумное племя будить,
Если вымолвить будет ей нечем,
Будет кедр на кусочки делить.

И, как манну небесную, тайно,
Будет в вечность идущим давать,
Чтобы этой неведомой манной
Нас в грядущее всех зазывать.
Чтобы мы разогнули колени,
Чтобы спины расправили враз,
Чтобы мы от волнений и лени
Отрешились не завтра — сейчас.

И услышали б голос столетний,
Что над нами, срываясь, шептал:
«Вы — природы единые дети,
Смерть и тризна для вас не финал.

Не финал и домов разрушенье,
Не тупик и болотная грязь,
Всем, кто примет живое Ученье,
Будет в помощь с природою связь.

Будут силы волною небесной —
И земных, и небесных Богов —
Нам рукою даны нетелесной,
Чтоб проснулась у сердца любовь.

Чтобы мы, как единые братья,
Струны душ натянули на лук,
Раскрывая любому объятья,
Свой послали светящийся луч.

И тогда над землёю весенней
Вспыхнут вишенок белых сады,
И для новых людских поколений
Не останется больше беды»…

Умудрённые старцы России,
Торопитесь хоть слово сказать,
Пусть веселье живой Настасии
Будет синью небесной сиять.

Благодаря на Виктор Павлович Гаркавец — началник на управлението за просвета на град Харков, на педагозите работещи в администрацията на тракторния завод в този украински град, където беше организирана прекрасна среща с читателите.

Благодаря на всички организатори на читателски конференции в други градове.

Благодаря на руските емигранти в Германия и Канада.

Благодаря на бардовете, написали вече повече от петстотин песни, и на художниците които изпращат своите картини. Те вече са поместени в сайта www.Anastasiya.ru, а най-хубавите ще бъдат публикувани в алманаха «Звънящите кедри на Русия». Една от техните работи е на корицата на тази книга.