След няколко месеца, стига да намери възможност да отложи работата си тук, двамата с Карен смятаха да се съберат отново с Хофман, Олми и може би дори Лари е Ленър. Сетне щяха да презаредят своите временни имплантати с нови умения и информация и да се захванат — под непосредственото ръководство на Земния телесен представител Розен Гарднър и сенатор Пресиънт Ою — с колосалната задача по пречистването на земната атмосфера и реорганизирането на оцелелите.
Колкото и парадоксално да изглеждаше, съвсем скоро надеритите трябваше да се съобразяват с една нова, отскоро набираща инерция сила, която по същество олицетворяваше техните идеи, но в зародиш.
Ланиер все по-рядко се сещаше за Пътя, или за това, което се бе случило през последните няколко години. Умът му бе прекалено зает с текущите проблеми.
Ала понякога се случваше да затвори за миг очи и сетне да ги отвори наново. Тогава се обръщаше към Карен, поглеждаше засмяното й лице и прокарваше ръка по русите й коси.
Какъв смисъл да тъгува по онези, които бяха по-далеч дори от душите на мъртвите?
Скръстил ръце на гърба, Олми стоеше в обществената панорамна зала на Аксис Евклид, очаквайки Корженевски. Двамата възнамеряваха да убедят генералния адвокат на Земята Рам Кикура, че всички оцелели жители трябва да се подлагат периодично на задължително талситово пречистване, както беше според разпоредбите на Новия Хексамон. Олми внимателно подбираше нужните аргументи.
Ако земните жители продължаваха да упорстват, отказвайки да се подложат не само на физическо, но и на душевно пречистване, неминуемо възникваше опасността от пораждането на идеи, които рано или късно отново щяха да предизвикат разцепление. Необходима им беше изключителна душевна устойчивост за да посрещнат спокойно бъдещето, което Новият Хексамон им готвеше, нямаше никакво място за онези архаични и примитивни помисли, които бяха довели след себе си Смъртта.
Олми не беше уверен, че ще успее да убеди Рам Кикура. В момента тя препрочиташе „Федералистки вестник“5 и изучаваше внимателно различни правни казуси от далечното минало.
Както обикновено Корженевски се появи с известно закъснение и двамата прекараха няколко минути, любувайки се на плъзгащите се под тях континенти, морета и облаци. Хоризонтът бе оранжево-сив, стратосферата бе изпълнена с плах и пепел, а там, където облаците се разкъсваха, прозираше заснежената земна повърхност.
— Как мислиш, твоята приятелка ще ни създаде ли грижи днес? — попита Инженерът.
— Съмняваш ли се? — отвърна Олми.
Корженевски се усмихна.
— Трябва да ти призная нещо. Напоследък и друга млада жена ми създава доста проблеми. Да, знам, че трябва да съсредоточа всички усилия върху възстановяването… но сигурно разбираш, че мислите ми са на съвсем друго място.
Олми кимна.
— Тя едва ли е успяла — рече Корженевски.
— Да се завърне у дома?
— Шансът е нищожен. Знаеш ли, обмислих внимателно цялата Теория на Пътя. Някаква част от мен неуморно продължава да се ровичка из тези проблеми. Толкова малко знаем за геометричните колоди, например. Когато Патриша споделяше с мен разсъжденията си по тази тема, всичко изглеждаше някак необичайно просто и разбираемо… и може би е така. Но дали е било достатъчно, за да я отведе у дома.
— И къде според теб е тя сега?
— Не мога да ти отговоря — Корженевски докосна с ръка слепоочието си. — Но тази вътрешна настойчивост… този неувяхващ интерес към проблема… просто нямам сили да му се съпротивлявам. Сякаш теорията ме е омагьосала. Щастлив съм единствено, когато имам време да се занимавам с нея. Може би някой ден ще опитаме отново, а?
— От Земята? — вдигна вежди Олми.
— Все още имаме шестата кухина — рече Корженевски. — Няма да е толкова трудно, колкото първия път. Ще се справим дори по-добре.
Олми помълча известно време.
— Нищо чудно да се окаже неизбежно — заключи накрая той. — Но засега по-добре да не го споменаваме пред Възела.
— Разбира се — отвърна Корженевски. — След всичко, което се случи с нас, аз съм преизпълнен с търпение — ала при тези думи жаркият, пронизителен поглед на Инженери накара Олми неволно да настръхне.
От години не бе изпитвал подобно атавистично усещане.
— Да вървим да се преборим с твоята адвокатка — предложи Корженевски. Двамата обърнаха гръб на Земята и взеха асансьора за заседателната зала на Възела, където вече ги очакваше Сули Рам Кикура.
Стига да не греша в изчисленията си — и ако не вземам пред вид промените в хода на времето, съпровождащи подобно пътуване — днес е тридесет и вторият ми рожден ден.