Патрикиа приседна на покритото с възглавници кресло, само на една протегната ръка от трона на царицата и вдигна лице към Клеопатра, с пламнали от вълнение очи.
— Казаха ми също, че си донесла със себе си някои от твоите чудни инструменти, за да ми ги покажеш и да ми откриеш предназначението им — продължи Клеопатра.
— Ако позволите…?
— Разбира се.
Патрикиа махна с ръка и двама хипетионски студенти поднесоха широка дървена кутия. Клеопатра веднага позна дървото, от което бе издялана — рубиновочервен клен от Неа Каркедон, отвъд широкия Атлантик. Зачуди се какво ли е станало там след революцията, новините от тази далечна страна напоследък бяха съвсем оскъдни.
Жрицата нареди да положат кутията върху ниската масичка от кована мед, инкрустирана по края със сребро.
— Предполагам, че ваше императорско величество е запознато с моята история…?
Клеопатра кимна и се усмихна.
— Разказват, че си паднала от небето, преследвана от разгневена звезда и че не си родена на нашата Гея.
— И че съм донесла със себе си…? — подсказа Патрикиа, също като някой от доскорошните настойници на Клеопатра. Царицата нямаше нищо против да я наставляват и поучават. Вярно, че бе прекарала не малка част от живота си в учебната стая, запознавайки се с разнообразието и езиците на своето царство.
— Че си донесла със себе си вълшебни инструменти, каквито няма никъде в нашия свят. Да, всички са чували тази история.
— В такъв случай, ще ви разкажа за неща, които зная само аз — рече Патрикиа. Тя огледа придворните, а след това втренчи проницателните си очи в Клеопатра. Царицата разбра намека и кимна.
— Аудиенцията ще продължи на четири очи — обяви тя. — Да се преместим в моите покои.
Придворните послушно се разотидоха, а Клеопатра покри раменете си с леко кожено наметало, обявявайки официалната част за приключена. Придружиха ги само двама стражници и синовете на наместницата. След като се настаниха в покоите, поднесоха на всеки от гостите кристален бокал с вино от Коз, а наместницата дори бе удостоена с рядката чест да сподели вечерята на царицата.
Като приключиха с вечерята, двете жени се наместиха върху меките възглавници, подредени в ъгъла на стаята. Камерхерите дръпнаха завесите, за да им осигурят желаното усамотение.
Едва тогава Патрикиа вдигна капака на дървената кутия. Вътре — загърнат в тирианска сърма, боядисана в Юдея — бе положен предмет от стъкло и сребро, не по-голям от човешка длан, а до него имаше още един, съвсем миниатюрен, наподобяващ конско седло, но с дръжки отстрани.
Двата предмета бяха прочути почти колкото скривалището на генерал Птолемей Сотер, особено сред книжниците и философите. Малцина ги бяха виждали с очите си, сред тях не бяха дори нейните родители.
Клеопатра разглеждаше странните предмети с нескрито любопитство.
— Разкажи ми за тях, ако обичаш — рече тя.
— С това, — Патрикиа посочи по-малкия предмет — мога да определям характеристиките на пространството и времето. Преди много години, когато след смъртта на мъжа ми се установих в Хипетион, местните технаи ми направиха нови батерии и благодарение на тях сега мога да използвам инструментите.
— Ще трябва да ги похваля — рече Клеопатра. Патрикиа се засмя и махна небрежно с ръка.
— Философията и техносът на вашия свят все още не са така усъвършенствани, както на моя, но в много отношения се доближават. Затова пък разполагате с великолепни математици и астрономи. С тяхна помощ напреднах в изследванията си.
— Да?
— А този инструмент, — Патрикиа вдигна предмета, с монтираните отстрани ръкохватки — ми съобщава, когато някой се опитва да отвори проход към този свят — към Гея. Той засича страничните ефекти при опитите и ме информира.
— А има ли и друго предназначение? — попита Клеопатра.
— Не. Поне засега.
Царицата забеляза изненадано, че очите на Патрикиа се пълни със сълзи.
— Никога не съм се отказвала от мечата си — заговори жрицата. — Никога не съм предавала надеждите си. Но вече взех да остарявам, Ваше имперско величие и сетивата ми не са така изострени… — Тя се намести върху възглавниците и въздъхна дълбоко. — Но за мен няма никакво съмнение. Този инструмент ми даде така чакания знак.
— Знак за какво?
— Не зная нито защо, нито къде, моя царице, но не се съмнявам, че е бил открит проход към нашия свят. Инструментът пред вас долавя наличието на такъв проход, усещам го и аз. Той е някъде на Гея, моя царице. Бих искала да открия този проход преди да умра и може би дори да осъществя съкровената си мечта…