— Проход? Какво искаш да кажеш?
— Врата към мястото, откъдето идвам. Надявам се, че са я отворили наново. Или пък някой е създал съвършено нов път сред звездите.
Клеопатра внезапно изпита безпокойство. В нея заговори инстинкта, наследен от сто и двадесет поколения на Македонската династия.
— А тези хора от твоя свят — с мир и добра воля ли ще дойдат? — попита тя.
За миг очите на жрицата станаха далечни и замислени.
— Не зная. Може би. Искам само да помоля царицата за помощ, докато открия този проход, тази врата…
Клеопатра сбърчи вежди и се наведе напред за да разгледа по-добре лицето на Патрикиа. После неочаквано взе сбръчканата ръка на наместницата в своята.
— А моята страна ще има ли полза от този проход?
— Почти сигурно — отвърна Патрикиа. — Аз съм само един блед пример за възможностите и чудесата, които съществуват отвъд тази врата.
Клеопатра потъна в размисъл. Ойкумения се задъхваше от нерешени проблеми, така характерни за всяка застаряваща цивилизация, някои от тях — както твърдяха съветниците й — непреодолими. Не им вярваше, но тази мисъл нерядко я плашеше. Дори в епохата на самолетите и радиоприемниците, сигурно съществуваха и други, непознати чудеса, които биха могли да ги измъкнат от тинята, в която заплашваха да затънат.
— Значи това е нещо като пряк път към далечни земи, където ще можем да разширим търговията и да научим нови неща?
Патрикиа се засмя.
— Бързо схващате, царице моя.
— Тогава, нека открием този проход. Ще издам декрет до всички съюзнически държави и империи също да се заемат с издирването.
— Възможно е вратата да е скрита, или съвсем малка — предупреди я жрицата. — Може да е само проба, не по-широка от един лакът.
— Хората ми няма да пропуснат и най-малката следа — увери я Клеопатра. — С твоя помощ ще открият вратата.
Патрикиа я загледа и за миг на лицето й се изписа подозрение.
— Не са малко онези, които ме смятат за изкуфяла старица, въпреки тези чудеса — каза тя, положила ръка на кутията. — Вие вярвате ли ми?
— Да, заклевам се в цялата Македонска династия и в честта си на египетска царица — заяви Клеопатра. Наистина искаше да повярва на жрицата. Животът в двора бе станал толкова скучен през последните няколко години. Ако се изключат, разбира се, някои дребни интриги, с които се занимаваше колкото да проверява докъде все още се простира властта й. Ето че това издирване й предоставяше още една подобна възможност.
— Благодаря ви — кимна Патрикиа. — Моят съпруг така и не ми повярва до края. Инак беше чудесен човек, рибовъд… Но все се безпокоеше за мен и ми повтаряше, че трябва да гледам в настоящето и да забравя мечтите за други…
— Мразя ограниченията — прекъсна я ядно Клеопатра. — И какво ще направиш, ако открием този проход?
Патрикиа я погледна с разширени очи.
— Ще си ида у дома — каза тя. — Да, ще се прибера, колкото и безсмислено да е вече.
— Не и преди да си изпълнила своя дълг към нас, предполагам.
— Разбира се. Това ще е първата ми цел.
— Добре. Така да бъде, тогава.
Клеопатра повика съветниците си, предупреди ги, че се касае за имперски декрет, който трябва да бъде запазен в тайна и едва след това даде заповед да започнат диренето.
— Благодаря ви, Ваше имперско величество — каза жрицата, докато крачеха обратно към тронната зала. Клеопатра изпроводи с поглед Патрикиа, докато се скри зад бронзовите врати на Теотокополос, поела обратно към Хипетион, където щеше да изчака обявяването на издирването. Сетне затвори очи и за миг се опита да си представи…
Родният дом на жрицата. Откъде ли, действително, е дошла тази странна жена? Стройни блестящи кули, могъщи крепостни стени, където хората са по-могъщи и от боговете или демоните. Само подобно място би могло да създаде тази дребна и непокорна наместница.
— Чудна работа — промърмори Клеопатра, докато се вървеше обратно към трона. Отново беше загърнала раменете си с кожената наметка. Тя спря и за миг потрепери. — Наистина чудна…
„Докато не разбереш къде си, няма да узнаеш и кой си“
Една толкова сложна книга никога не е дело само на автора и благодаря на Бога за моите многобройни и ентусиазирани помощници. Най-дълбока и искрена признателност към Рик Стернбах, Ралф Купър, Джон С. Луис, Лоис А. Д’Амарио, Дейвид Брин, Антъни и Тина Чонг, Крег Кастън, д-р Патрикиа Гарет, д-р Дейл Ф. Беар — съветник по националната космическа политика и разбира се, на Астрид.