— Той вече ми спомена. Какво представляват?
— Не всички от нас са ги виждали. Аз например, не съм срещала никога — нито който и да било от нашата група. Общоприетото обяснение е, че се дължат на психично пренатоварване. До момента не разполагаме нито с потвърдени данни, камо ли с фотографии. Така че, отваряй си очите какво виждаш. Но не забравяй и друго — все още никой не е доказал със сигурност, че Камъкът и коридорът са лишени от живот. Твърде малко сме на брой за да изследваме обстойно и да охраняваме всички кухини. Така че, ако забележиш нещо, докладвай, но не се впечатлявай — тя се усмихна. — Как ти се струва?
— Безумие — отвърна Патриша и се надигна от койката. — Имам ли някаква работна програма, въобще знае ли се с какво точно ще се занимавам?
— Гари ще ти каже всичко след около половин час. Сега спи. Издишал е. Искам да кажа — изтощен. Малко сме разтревожени за него, знаеш ли?
— Видях, че всички имате зелени пропуски. Но кое ниво — трето?
— Господи, не, разбира се — Фарли се засмя и отметна назад дългата си, руса коса. — Та ние сме китайци. Трябва да сме щастливи, че въобще ни допуснаха толкова навътре. Тук сме само благодарение на факта, че близо десет години нашите правителства поддържат приятелски взаимоотношения. При всички случаи сме по-добре от нещастните руснаци. Позволяват им да се занимават само с проходите, плазмената тръба и още някои дреболии. Всички са на мнение, че в плазмената физика са по-напреднали от останалите и затова ги държат около оста. Американците нямат никаква представа колко са силни в археологията, например. Или пък в социологията… — тя поклати глава. — Ще ти призная нещо. Отгледана съм с идеите на марксизма, но ако питаш мен, създателите на Камъка са си нямали и понятие от ленинското учение.
— Гари пропусна да ме запознае с подробностите около международните договори. Четох за това във вестниците… но и там не се казваше всичко.
— Както знаеш, първи достигнаха астероида корабите на НАТО-Еврокосмос. Според постигнатото съгласие в МККС, при тези обстоятелства НАТО осъществява контрол върху изследователската дейност на Камъка, а НАТО, както ти е известно се ръководи главно от Съединените щати. Руснаците протестираха, че случаят бил особен, но досега не са постигнали нищо. Китайците, от друга страна, никога не са изпитвали влечение към космическите програми, затова сме доволни и на малкото, което ни се дава. Със спокойствие и послушание постигнахме много повече от руснаците. Трябва да знаеш, че нито един руснак не е пристъпвал в седма кухина.
— Нито говориш като китайка, нито приличаш на такава.
Фарли се засмя.
— Благодаря ти. Всички ме хвалят за произношението, но понякога бъркам думите… Ами, май по-важното е, че не приличам на китайка. Родителите ми са емигранти от Европа. Идват от Чехословакия. И двамата са агрономи, а Китай, както знаеш, открай време изпитва нужда от специалисти по земеделие. Посрещнали са ги с разтворени обятия — било е през 1978 г. Аз съм се родила в Китай.
— Аз пък прекарах целия си живот в Калифорния — каза Патриша. — Като те слушам, струва ми се, че нищо не съм видяла. Че съм изгубила връзка със света.
— Със света на интригите и политиката? И аз съм така. Прекарах детството и младежките си години на една ферма в Хорех. Бяхме напълно откъснати от всичко. Ето че сега… двете с теб се събрахме тук. — Тя погледна към земята и поклати глава. — А има доста неща, за които не можем да разговаряме. Гари ми има пълно доверие и аз го ценя. Тук всички се стараем да поддържаме приятелски взаимоотношения. Май затова все още сме заедно. Както и да е. Свързват ни най-вече общите проблеми. Но опре ли въпросът до това, че Фу Дзи, Чанг и аз подлежим на известни ограничения — не възразяваме. Ни най-малко.
— Разбрах — каза Патриша.
Фарли погледна на север, право в гърлото на коридора.
— Обитателите на Камъка са го направили. Били са хора, също като теб и мен. Но не знаме нищо повече. Все някой ден ще ги срещнем — тях, или нещо още по-странно. — Тя се подсмихна замислено. — Харесва ли ти моето предсказание?
Патриша кимна.
— Засега ми стига, инак ще започна отново да се друсам.