Фарли я потупа по рамото.
— Време е да се връщаме. Гари скоро ще бъде тук.
Патриша оправи пуловера си, излезе и пое към близкия песъчлив хълм. Наведе се и плъзна длан по ниската суха трева.
Мисълта за безкрайния коридор я поразяваше, караше дъха й да секне. Съоръжението изглеждаше толкова икономично, пестеливо и същевременно — неописуемо красиво. Светещата линия отгоре, която постепенно избледняваше, но запазваше очертанията си, пясъкът, храсталаците, езерата и реката, която бликаше от стената на предишната кухина…
Въпреки предупрежденията на Фарли, тя чувстваше, че няма да й се случи нищо, ако се разходи сама из околността. Беше само на няколко минути път от палатката, спокойно можеше да се отдалечи още малко на запад. След десетина минути тя стигна в покрайнините на гората от ниски дръвчета, после се обърна и потърси с поглед палатката и рампата.
Дърветата напомняха дребни на ръст борчета, не бяха по-високи от два метра, а сгърчените им клони се преплитаха. Приличаха малко на коледните елхи от детството й, преди по магазините да ги заменят с алуминиеви макети.
Наведе се и погледна под долния слой клони, но не забеляза никакви следи от живот.
Колко странно, че предишните обитатели бяха взели всичко живо със себе си. Къде ли бяха отишли?
Поне посоката изглежда не подлежеше на съмнение. Тя усещаше някакво странно вълнение всеки път, когато поглеждаше към коридора. Поели са на север, към безкрая, ако коридорът наистина нямаше край.
— Патриша! — извика Ланиер от палатката. Тя подскочи, чувствайки се малко виновна, но не долови в гласа му и намек за недоволство.
— Да?
— Чака ни работа.
— Идвам — тя пое обратно към палатката.
Настаниха се около сгъваемата масичка, под тентата. Ланиер извади компанела, постави вътре диск и нагласи екрана между двамата.
— Вече имаш известна представа защо си тук. Трябва да решим няколко загадки и тази — той посочи към коридора — едва ли е най-голямата от тях.
— Трудно ми е да го повярвам — отвърна Патриша.
— Тук съм написал програмата, с която трябва да започнеш. Първо ще обиколиш наново трета кухина и най-вече ще спреш вниманието си на библиотеката. Градът в трета кухина се е наричал Шишарк — съща като Камъка. Той е с няколко столетия по-млад от Александрия. Освен това ще отскочиш и до библиотеката във втора кухина. Това ще ти отнеме една, или две седмици — колкото да навлезеш в нещата. — Той посочи екрана на компанела и натисна стартовия бутон. На екрана се появи подробно съставено разписание. — Тук има точни указания как да използваш метрото, какви предпазни мерки да спазваш и прочие. По всичко изглежда, че няма да имам възможност да те придружавам през цялото време, защото и аз съм затрупан от работа. На това отгоре трябва да се върна за малко на Земята. Докато ме няма ще докладваш за всичко на Каролсон. Повечето от сведенията, които биха могли да ти потрябват, са в този диск. Гледай да протоколираш разговорите си с хората — сигурността го изисква. Фарли, Фу и Чанг са чудесни хора, но бъди предпазлива. Бъди предпазлива с всички, които не са допуснати до твоето ниво.
— Всъщност, с кого, освен теб, мога да разговарям?
— С Каролсон. С нея можеш да говориш за всичко, освен за нещата, за които ще четеш в библиотеката. Тъкмо сега работя да й уредя по-високо ниво. Но още не е готово. Скоро ще се срещнеш с други хора. Някои от тях имат разрешение да работят в лабораторията, така че ще прекарвате времето си заедно. Дори ще си помагате. Ясно ли е дотук? През следващите няколко седмици те чака учение, учение и пак учение.
— Мога ли да се отдалечавам от лагера?
— Колкото искаш, стига да е в обсега на радиовръзката. На около петдесет километра надолу по коридора има база на военните, с датчици и всичко необходимо, за да засечем каквото и да било движение на разстояние поне неколкостотин километра навътре. Ако случайно вдигнат тревога, поемай незабавно към шеста кухина.
— Каква е възможността да се случи нещо?
— Нищожна. — Ланиер вдигна рамене. — Може би никаква. Досега не е ставало. Надявам се, че не ти е било неприятно, задето досега те наглеждахме толкова грижливо. Ако нещо се случи с теб, Съветникът ще си поръча нов килим от щавена кожа за пода на кабинета.
Патриша се засмя.
— И кой ще е ме наглежда?
— Фарли, докато Каролсон пристигне тук. Други въпроси?
— Нека първо започна, въпросите после.
— Права си. — Ланиер стана. Патриша взе следващия диск и се захвана за работа.
ШЕСТА ГЛАВА
Ланиер си тръгна в началото на следващата смяна и каза, че ще се върне след два дни, за да продължат с образователната програма. Каролсон пристигна след няколко часа с нов пакет дискове и още по-мощен компютър, току що докаран от Земята.