— Слава Богу, сега вече мога да работя навсякъде — въздъхна облекчено тя. Фарли и Чанг незабавно се заеха да тъпчат новия компютър със своите проблеми.
Патриша започна с дисковете, в които бе събрана информация за коридора. Дължината му не беше известна, четири месеца след изпращането им, радарните сигнали още не се бяха върнали на станцията край прохода. Налагаха се два извода — или коридорът е безкраен, или сигналите са били погълнати по някакъв необясним начин.
Изследователските групи бяха осъществили няколко излаза навътре в коридора, ала нито една от тях не беше достигала по-далеч от петстотин километра. В изследвания район коридорът не се отличавал по нищо от седмата кухина, от която започва — все същата песъчлива почва, неизменната светлина на плазмената тръба и постоянно поддържана атмосфера с нормалното за Камъка налягане от 650 милибара.
Всъщност, групите се натъкнали на една единствена разлика — на 436 километър открили пръстеновидно разположени структури — четири неподвижни куполи, висящи във въздуха без никакви видими подпори, които сочели към широки падини в стените на тунела. Куполите били разположени на равни разстояния една от друга по протежение на този пръстен. Невъзможно било да се определи от какво са направени, но материалът се отличавал с необикновена плътност. На 872 километър имало втори подобен пръстен и в момента една изследователска група пътувала към него.
Патриша бръкна в чантата си и извади стереослушалките и минидиска с произведения на Моцарт. В страничния вход на компанела имаше вход, който съвпадаше с куплунга на слушалките, тя пусна „Вълшебната флейта“ и продължи да работи, заслушана в музиката.
След около час и половина реши да поспре.
Още с пристигането си Каролсон бе заявила, че не смята да изпълнява ролята на нейна настойница, но всъщност се стараеше да й помага във всичко. Каролсон нямаше какво да прави в седма кухина, интересите й бяха насочени другаде. От друга страна, беше приятно някой по-възрастен и по-опитен да се грижи за теб. Каролсон беше спокойна, изпълнена с увереност жена, готова винаги да отговаря на въпросите.
Не беше никак лесно да се проникне в лабиринта от взаимни договорености и правови уредби, които даваха предимство на една или друга организация, да се разпорежда с Камъка. За щастие Ланиер бе оставил кратка обяснителна бележка и по този въпрос. Пряк отговорник за изучаването на Камъка беше сдружението НАТО-Еврокосмос, под наблюдение на постоянно действаща група на МККС.
Освен това, Щабът на Обединеното Космическо Командване също имаше решаващ глас за преразпределяне на усилията по изследване на астероида. Всъщност, по същество това бе една широкомащабна военна операция, но със значително присъствие на цивилен персонал. Джудит Хофман, назначена за координатор между цивилните и военните агенции, имаше тежката задача да изглажда постоянно възникващите противоречия.
Службата за охрана на Камъка се състоеше от 300 американци (близо половината от военния състав), 150 англичани и 100 германци, останалите петдесет души бяха от Канада, Австралия и Япония. Франция, която не членуваше в НАТО-Еврокосмос, бе отказала поканата да изпрати свои представители на Камъка, вероятно в знак на протест срещу доминиращата роля на НАТО.
Чрез непосредствените си началници, силите за сигурност всъщност получаваха заповеди от капитан I ранг Бертрам Д. Кирчнър, ВМФ на САЩ — който отговаряше за външната охрана — и от армейски бригаден генерал Оливър Герхард, отговарящ за вътрешната охрана.
Основната задача на шестстотинте войници бе да защитават цивилния персонал на Камъка в случай на непредвидено нападение. Кой би могъл да извърши подобно нападение не беше уточнено, но по всичко изглеждаше, че в началото вниманието е било насочено предимно към седмата кухина, а също и към скрити вражески елементи в неизследвани части в градовете на втората и третата кухина.
Ланиер беше нещо като проводник на волята и решенията на Джудит Хофман. Той координираше взаимодействието между научната, инженерната и свързочната група. Каролсон беше главен научен наблюдател, Хайнеман се разпореждаше с инженерната група, а Роберта Пикни ръководеше цивилния свързочен отдел.
В структурно отношение, научната група беше пределно разнообразна. Имаше математици, археолози, физици, социолози (включително и историци), специалисти по компютри и информатика, експерти по медицина и биология. Имаше също и четирима прависти.