Инженерната група се занимаваше главно с поддръжката — тук помагаха и военните — а също и с изучаване на машините. Свързочната група също разполагаше с военен отдел, където се изпращаха шифрованите съобщения. За вътрешната връзка в Камъка, както и за комуникациите със Земята, сателитите и Лунните бази, отговаряше Пикни, а нейна заместничка бе Силвия Линк.
Патриша си помисли, че никога не ще запомни всички важни имена. Не я биваше особено по имената, виж с лицата се справяше далеч по-добре.
Освен военният и цивилен персонал от САЩ и Еврокосмос, имаше също представители от Русия, Индия, Китай, Бразилия, Япония и Мексико — главно в научната група. Очакваха се скоро да пристигнат и гости от Лаос и Австралия. Каролсон намекна, че се очаквали проблеми с руснаците. Появили са се тук преди близо година, след като най-сетне се съгласили на наложените им ограничения. Ала дори след подписване на договореностите непрестанно настоявали (според Патриша съвсем оправдано) за достъп до цялата информация, свързана с Камъка, включително и библиотеките. Но както обясни Каролсон, библиотеките били изключително американски приоритет, според една заповед на Джудит Хофман и на президента.
— Все ми се струва, че ще си спестим доста излишни ядове, ако веднага смъкнем тези паравани и допуснем всички до всичко — сподели Каролсон. — Ненавиждам секретността.
Но въпреки това стриктно спазваше разпоредбите.
— И кой отговаря за научната група, докато ти си при мен? — попита Патриша.
Каролсон се усмихна.
— Насадих Римская. Недодялан е малко, но пък върши добра работа. Пък и всеки би се поколебал, преди да отиде при него с каквито и да било оплаквания. Аз съм твърде мекушава. Да ти призная, имах нужда от малка ваканция.
Ланиер й бе оставил точен списък на хората, с които може да разговаря и на темите, които би могла да обсъжда с тях. Така например, по въпроса за библиотеката трябваше да се обръща към Римская, Ланиер или към още един член на научната група, с когото не беше се срещала досега — Рупърт Такахаши. В момента Такахаши се намираше навътре в коридора, като член на изследователската група.
— Трябват ми някои инструменти — каза Патриша. — Компас, рулетка, моливи… ще помисля още какво. А знаеш ли, дали инженерите биха ми изработили един прибор по поръчка?
— Кажи какъв.
— Искам да определя стойността на коридорното пи.
— Защо? — попита Каролсон и прехапа устни.
— Ами, съдейки по всичко прочетено досега, коридорът определено не е създаден от материален субстрат. По-скоро нещо съвсем различно. Снощи, искам да кажа преди последното спане, разговарях подробно с Фарли и научих много интересни неща. А тази сутрин прегледах някои от материалите, по които са работили Римская и Такахаши непосредствено преди моето пристигане.
— Завръщане към любителските занимания със сръхкосмическа математика — отбеляза сухо Каролсон. — Римская по-скоро трябваше да си гледа непосредствените задължения.
— Може би, но той има някои много любопитни хрумвания. Утре Карен обеща да ме заведе до прохода. — Тя посочи мястото на южния полюс, откъдето се показваше плазмената тръба. — Ако разполагам с пи-метър, бих могла да науча доста интересни неща.
— Ще го имаш — кимна Каролсон. — Нещо друго?
— Не зная дали ще е възможно, но успоредно с определянето на пи-стойността, бих желала да разполагам с данни за Н-снижаването и гравитационната константа, а също и с всякакви други характеристики за пространствени изменения. Един вид, нужен ми е мултиметър.
— Смяташ ли, че константата може да варира?
— Поне една от многото.
— Н-снижаване, това е квантовият потенциал на кинетичният момент, нали? Ако наистина търпи промени би трябвало отдавна да сме изчезнали.
— Може да се касае за различие в степените. Както и да е, трябва да го проверя.
Каролсон се надигна, взе термоса и обелките от банани и се върна при палатката. Само след няколко минути тя и Фу Дзи поеха с камиона обратно към тунела за шеста кухина.
Патриша се беше загледала в обратна посока — към коридора. Имаше мрачен вид.
Все пак разполагаше с известна, макар и ограничена власт. Току що бе накарала един нобелов лауреат да изпълни прищевките й.
Немалка част от живота си, при това най-важната, Патриша бе прекарала в мислите си, изгубена в един свят, който би бил напълно непонятен за преимуществената част от жителите на Земята. И ето че сега, седнала в сянката на ниските дръвчета и заслушана в „Юпитеровата симфония“ на Моцарт, тя изпитваше раздразнение от факта, че това добре познато състояние не настъпва така бързо, както би желала.
Вече знаеше откъде да започне. Ако коридорът наистина не беше изграден от материя, тогава съществуваха няколко алтернативи. Или той беше проход от ограничаващи сили, който продължаваше отвъд стените на астероида благодарение на някакво свръхкосмическо изобретение, или не беше. Във втория случай самият коридор бе свръхкосмическо изобретение. (Тя обсъди и отхвърли като философски безсмислена идеята, че коридорът може да е само илюзия).