Но как би могла да работи с понятия като „свръхкосмическо изобретение“. Ако предишните обитатели на Камъка бяха използвали машините в шеста кухина за да изкривят време-пространството, тогава щяха да са на лице определени последствия. Когато се снабди с мултиметъра — ако изпълнят молбата й — ще може да определи някои от по-важните параметри. Изкривено пространство в мащабите на коридора вероятно би довело до флуктуации в стойностите на пи-числото, тъй като диаметърът на една окръжност, намираща се в изкривено пространство, ще варира в зависимост от неговата обиколка. Останалите константи също биха показали известни изменения, пряко свързани с изкривяванията във висшата геометрия.
След известно време тя реши, че ще е по-добре да отложи щурма на този проблем, докато се снабди с нови факти. За момента не й оставаше нищо друго, освен да си почива и да чете. Взе поредния диск и го пъхна в компанела.
— Колко време ти беше нужно, докато свикна да живееш без нощ? — попита Патриша. Фарли тропаше нетърпеливо с пръсти по стената, очаквайки появата на осовия асансьор. Намираха се само на петдесет метра от рампата на тунела, върху една гладка платформа от никелирано желязо.
— Не съм сигурна дали въобще съм привикнала — отвърна Фарли. — Карам някак си, но ми липсват звездните нощи.
— С цялата тази свръхтехнология, направо да им се чудиш на предишните, че не са измислили някакъв начин да създават тъмнина.
— Изключването на плазмената тръба навярно е свързано с огромна загуба на енергия — обясни Фарли. — Особено в седмата кухина. Нали там тръбата продължава безкрайно — как можеш да изключиш нещо подобно?
Патриша вдигна капака на компанела и нахвърли поредната бележка: „Плазмената тръба в седма кухина — енергозахранване? Поддръжка? Като при другите — или не?“
Вратата на асансьора се отвори и те влязоха в просторната кабина. Фарли натисна едно копче и побърза да се хване за перилата. В началото ускорението на асансьора увеличаваше рязко теглото, но с наближаване на оста този ефект прогресивно отслабваше. Кабината достигна една определена скорост някъде към първата трета от пътя и нагоре я поддържаше неизменна. Именно тогава почувстваха, че телата им постепенно олекват. Не след дълго кабината намали скорост и премина гладко към безтегловност. Вратата се отвори и един часовой в сив комбинезон ги поздрави.
Осовите отделения, които заобиколяха прохода към седмата кухина, бяха херметизирани и изкуствено отоплявани, но изглежда почти не бяха се променили от онзи далечен ден преди столетия, когато предишните обитатели ги бяха напуснали. Единствено на тавана бяха закрепени гирлянди от крушки, а стените бяха опасани с опънати проводници.
— Отиваме при сингуларния монитор — каза Фарли. Часовоят им махна с ръка да се качат на електромобила. Издърпаха се по въжетата, седнаха и закопчаха коланите.
— Имам чувството, че се готвиш да ми покажеш поредното чудо на чудесата — рече укорително Патриша. — А още не съм привикнала с досегашните.
— Това чудо е спомагателно — обяви загадъчно Патриша. — С други думи, резултат от други чудеса, ако си запозната подробно с теориите на Римская и Такахаши. Всъщност, ти си експертът по пространство и време.
— Вече не съм сигурна.
— Ако коридорът е матрицата на изкривеното пространство, своеобразен пространствен тунел, тогава къде, според теб, трябва да бъде разположен центърът?
— Тъкмо за това се чудех днес следобед. — Патриша се огледа. Електромобилът наближаваше нещо като перон. — Мислих си, че някъде в близост до центъра условията трябва рязко да се променят. Трябва да има такова място, където досегашните правила да губят значение.
— Точно така.
— Сингуларната?
— Там отиваме — кимна Фарли.
Часовоят придърпа електромобила до стената, в която бе монтиран въздушен шлюз. Фарли помогна на Патриша да разкопчее коланите и се изправи, като се придържаше за перилата. Часовоят отдаде чест и каза, че ще ги чака тук.
Влязоха в шлюза. Фарли включи осветлението и дръпна от закачалката на стената два скафандъра.
— Големички са, но има катарами, с които можеш да скъсиш крачолите. Не ни е нужна кой знае каква подвижност, важното е да сме херметизирани и на топло. Това не е най-посещаваното място на Камъка.