От задната стена на шлюза започваше метална стълба, която се виеше нагоре към кръглия люк в тавана, снабден с валчеста дръжка. В ъглите и под стълбата бяха захвърлени части от отдавна излязла от употреба екипировка.
— Само внимавай къде стъпваш. Не бързай. Стига да си внимателна, няма никаква опасност. Ако нещо се случи със скафандъра — което е малко вероятно — само за две минути ще бъдем обратно в шлюза.
Фарли провери закопчалките и клапите на скафандъра на Патриша, после натисна едно червено копче на пулта близо до стълбата. Помпите изтеглиха почти безшумно въздуха от помещението и скоро Патриша чуваше само собственото си дишане. Фарли включи вътрешната връзка.
— Тръгваме по стълбата — обяви тя.
— Никога досега не съм слагала скафандър — оплака се Патриша.
— Екипажът на КАОТа докладва, че не си имала проблеми с космическата болест.
— Да си в безтегловност е направо кеф.
— Хъмм. А на мен ми трябваха три дни за да свикна.
Фарли завъртя валчестата дръжка и отвори люка. Наложи се да изкачи следващото стъпало и да го побутне с рамо. Люкът се отмести навътре. В прохода бяха инсталирани мощни прожектори, въпреки че изходът към седма кухина бе само на няколко десетки метра и от там бликаше меката светлина на плазмената тръба.
Патриша погледна на юг. Стените на прохода — назъбени и покрити с неравности — се губеха в мастилен мрак. Някъде в средата на този мрак се виждаше малък кръг от светлина.
— Плазмената тръба започва наново във всяка кухина — каза Фарли. — Опира се в полюсите, където я поддържат нещо като огромни бутилки. Бутилките имат освен това задачата да не пропускат въздух навън — иначе досега да се е източил през проходите. Източил, или изтекъл — кое е по-правилно?
— Май че изтекъл — каза Патриша. — А аз мислех, че въздухът се задържа в кухините вследствие на въртенето.
— Силата не е достатъчна, за да неутрализира атмосферното налягане. Ако не бяха бутилките налягането в близост до прохода щеше да е приблизително сто и осемдесет милиметра живачен стълб.
— Хъм — рече Патриша.
— Някои смятат, че в стената на полюса, около изхода на плазмената тръба, са вградени плочи със заредени частици. Все още не сме изследвали тази възможност. Освен това, плазмената тръба в коридора се отличава съществено от останалите. Всъщност, нямаме ни най-малка представа как работи.
Движеха се покрай стената на прохода като използваха причудливи въжени конструкции и скоби. Точно на ръба на прохода бе издигната платформа, висока около петдесет метра. В тясна цилиндрична тръба от основата до горния край на платформата бе монтирана извита стълба.
— Ти първа — каза Фарли. Патриша влезе в цилиндъра и започна да се придръпва нагоре по перилата, както бе постъпила Фарли в шлюза. — Когато излезеш от клетката, закачи карабината на скафандъра за въжето. Ако по някакъв начин отлетиш встрани аз ще дойда да те прибера.
Когато се изкачи на площадката, която се изравняваше с оста на Камъка, Патриша използва осигурителното въже, за да се отмести от прохода и да стори път на Фарли.
— От тук плазмената тръба се вижда съвсем ясно — посочи с ръка Фарли. И наистина, откриваше се неописуема гледка към целия коридор. Беше като изрисуван по вътрешната стена на огромна купа пейзаж. Отделните подробности бяха леко замъглени от млечноватото сияние на тръбата.
— Все още не допускат руснаците тук. Работят в другите проходи.
Приближиха отсрещния край на платформата и се закатериха по следващата цилиндрична клетка. Когато наближиха горния й край, нещо привлече вниманието на Патриша. Фарли й даде знак да се приближи.
— Ето това е мястото — обяви тя — в което всичко се преобръща с краката нагоре.
Приличаше на широка близо половин метър тръба от живак, която се простираше до хоризонта и там се губеше от погледа — нито в права, нито в извита линия, нито трептяща, нито пък напълно неподвижна. Ако въобще можеше да се каже, че отразява, то тя не отразяваше като огледало, а създаваше почти неразгадаеми имитации на обкръжаващите я обекти.
Патриша приближи внимателно сингуларната, като се стараеше да не гледа право към нея. На това място законите на коридора бяха завързани в изящен и издължен до безкрая възел, нещо като пространствена пъпна връв.
Отсреща се появи разкривеното й лице, със зловеща усмивка.
— Не изглежда съвсем права, но е така. Както предполагаш, съпротивлява се на всякакви опити за проникване — обясняваше Фарли. Тя протегна пъхнатата си в ръкавица ръка и я плъзна по гладката повърхност. — Навярно именно тук се заражда силата, която в коридора изпълнява ролята на гравитация. Тази сила не важи за района на седмата кухина, но се появява постепенно и неуловимо на мястото, където вероятно започва коридорът. Колкото по-далеч се намираш от сингуларната в пространството, затворено между стените на коридора, толкова по-изразено е действието на тази сила. На пръв поглед изглежда така, сякаш стената те привлича, а крайният резултат е, че всеки предмет се сдобива с тегло.