Сега вече нямаше никакъв начин да не получи този пропуск. Той беше единственият, който можеше да подложи на изпитание устройството и да покаже на другите как се управлява.
Крайният резултат от работата им можеше да буди само възхищение — кух, дълъг двадесет и широк шест метра цилиндър, който напомняше на корпус на реактивен двигател, от който са били свалени всички части. Той надникна във вътрешността и огледа сърповидните метални клампи, предназначени да прилепват към онова мистериозно нещо, което щеше да изпълни цилиндъра. В момента клампите лежаха на специално поставени пластмасови подпори, които щяха да бъдат извадени, когато устройството пристигне на място.
Наричаше се тръбоход. Съвсем близо до него сглобяваха — частите също бяха докарани в три контейнера — модифициран вариант на самолет с вертикално излитане и кацане „Боинг“ — съкратено СВИК, модел номер НХВ-24Б.
Това бе най-странният самолет, който някога бе виждал. Изработен по специална поръчка на Военно-въздушните сили, той бе предназначен за операции по издирване и спасяване в екстремални условия. Разположените на крилата двигатели можеха да се завъртат на 120 градуса. Петте широки перки на пропелерите бяха в състояние да се сгъват и се прибираха в специално отделение, в предния край на двигателя. А в основата на опашката, насочен под малък ъгъл спрямо оста на самолета, бе монтиран керосиново-кислороден ракетен двигател, чиято задача бе да придава допълнителна тяга — но при какви обстоятелства?
Крилата бяха наклонени напред и разположени в последната четвърт на фюзелажа, като почти докосваха V-образната опашка. Чудноватият летателен апарат побираше осемнадесет човека на борда с екипаж от двама, или, при пълно натоварване — няколко пасажери и доста екипировка. Беше едновременно самолет, хеликоптер и ракета.
Хайнеман се влюби в него още докато се запознаваше с характеристиките му. От край време си падаше по подобни специално произведени хитроумни машинки.
СВИКът бе пригоден да се скачва с тръбохода в три позиции: като стрела, стърчаща от плоската част на дънер — когато носовият отсек е приклещен в средната част на цилиндъра; в конфигурацията, която щеше да бъде използвана при първия полет — прикачен към „задника“ на цилиндъра, както Хайнеман го наричаше гальовно; или долепен с магнитни челюсти за основата на цилиндъра.
Нямаше никаква представа какво щеше да върши апаратът след като бъде монтиран на една от трите позиции. От гледна точка на аеронавтиката и астронавтиката подобна конструкция беше направо безсмислена. Как може да се стабилизира полетът на един кух цилиндър — по какъвто и да било водач — когато към него е скачен СВИКът. Та цилиндърът не разполагаше с никакви маневрени устройства. Освен ако оста, по която се движи, не е материална, а ракетният двигател осигурява необходимата тяга за да…
„Не е моя работа да си задавам въпроса защо“, помисли си той, докато приключваше с проверката на детайлите. Въпреки първоначалния си ентусиазъм, Хайнеман си даваше сметка, че нито едно летателно средство не може да бъде характеризирано по какъвто и да било начин, преди да е приключило успешно своя първи полет.
Товарът с контейнерите освен това съдържаше и контрабанда. В нито един от официалните транспортно-разтоварни документи не бе вписано съдържанието на двата дълги, напомнящи ковчези сандъци. Но Хайнеман знаеше добре какво има вътре — скорострелни, снабдени с радарен прицел, картечници „Гатлинг“.
Освен това се досещаше къде ще бъдат инсталирани и с каква цел. Пратката идваше по разпореждане на Щаба на Обединеното Космическо Командване и единственият, който знаеше за пристигането й, бе капитан I ранг Кирчнър. Иначе казано, ставаше дума за сериозно нарушение на договореностите относно Камъка, постигнати в МККС.
Хайнеман беше свикнал да служи на двама господари. Знаеше, че Кирчнър и Щабът си имат свои съображения, за да нарушават правилата. Осъзнаваше също така, че Хофман и Ланиер ще оправдаят подобно нарушение, когато му дойде времето.
Хайнеман се зае лично с прекарването на двата сандъка до базата на военните и след това забрави за тях.
Докато обикаляше из цеха, той поглеждаше все по-често към часовника. Гари закъсняваше.
В това време Ланиер се придвижваше нагоре по въжетата към трети док. Тръбоходът и СВИКът бяха поставени на централната площадка, като гранд дами на театър, които се радват на вниманието на посетителите.
Хайнеман го посрещна ентусиазирано.
— Имаш изморен вид — каза той и завъртя към него екрана на компанела. Ланиер го побутна назад без дори да го погледне. — Ще ми подплашиш хората.