— Нищо не мога да направя — оправда се Ланиер.
Хайнеман поклати недоверчиво глава.
— Какво толкова има там, да го вземат мътните?
— Готов ли си? — попита Ланиер. Хайнеман кимна и извади кутия с дискове.
— Ако получа най-сетне проклетия зелен пропуск, другата седмица ще се нося надолу по тръбата…
Ланиер бръкна в един от джобовете и извади зелен пропуск. После го размаха пред носа на Хайнеман.
— Имаш го. Второ ниво. Сега вече сам ще можеш да разбереш от какво съм толкова изморен. И без това гориш от нетърпение.
— Такъв съм си по природа — оправда се Хайнеман, докато закачваше пропуска. — Как е момичето? Ще ти помогне ли?
— Още не зная — отвърна Ланиер. — Поне е издръжлива. Май ще се справи. Предложих и твоите хора от екипажа за зелени пропуски.
— Сам ще летя — каза Хайнеман. Остана изненадан, че Ланиер кимна. Очакваше да последва спор. — Кой ще се повози пръв с мен?
— Аз, ако имам време.
— Не си летял от години.
Ланиер се засмя.
— На такъв самолет никой не е летял. Пък и това умение не се забравя. Знаеш го по-добре от мен.
Към тях се приближи облечен във военен комбинезон куриер. Ланиер погледна към него, протегна ръка и взе подадения плик. Куриерът си тръгна без да промълви дума.
— Очаквал си го — отбеляза Хайнеман.
— Така е. — Той скъса плика, извади бележката отвътре и я прибра в джоба, без да я чете. — Това ми е заповедта за полета до Земята. Оставам още няколко дни, после ще взема първия КАОТ обратно. Лари, монтирай тръбохода и го подготви за изпитателен полет, но не предприемай нищо докато не се върна.
— Съветникът ли те чака?
Ланиер потупа джоба.
— Секретно е. Вероятно ще питат как се справя Васкес. — Той пое към люка.
— Ще те чакам — извика зад него Хайнеман. После огледа тръбохода и СВИКа с блеснал поглед.
ОСМА ГЛАВА
Ланиер предложи на Каролсон да я придружи по пътя към седма кухина. Когато наближиха тунела, Каролсон включи осветлението в кабината, обърна се и вдигна от задната седалка малък пакет.
— Тази седмица инженерите от електронната лаборатория заслужават похвала — каза тя. — Патриша поиска този прибор и те го направиха за двадесет и четири часа.
— Какво е това?
— Наистина ли те интересува? Да не се смутиш.
Той се усмихна.
— Това ми е работата.
— Нуждаеше се от устройство, което да определя стойностите на пи в тунела, а също константата на Планк и гравитационната константа. Електронните инженери монтираха допълнителни процесори за определяне скоростта на светлината, съотношението протонна — електронна маса и времето на неутронния разпад. Не зная дали ще са й нужни, но ги има.
— Това ако не е от областта на високите технологии.
— Поинтересувах се как са съумели да съберат толкова много уреди в такава миниатюрна кутия. А те се усмихнаха и ми отвърнаха, че в сравнение с машинките, които е трябвало да конструират за отбранителните спътници, мултиметърът бил паешка работа. Взели са резервни части от някои от приборите на военните. Не зная как работи, но функционира без грешка. Виж. — Тя натисна копчето, обозначено с гръцката буква пи. На светещия екран се появи: 3.141592645 стабилно.
— И моят калкулатор го може.
— Но няма да ти съобщи, когато пи се променя.
— И на коя сметка да го пиша?
— На научния отдел, естествено. Ама в душата ти няма ли поне малко поезия? Все за пари мислиш.
— В кръвта ми е. Знаеш ли, ще взема да открия нова графа. Ще я нарека „Васкес“ и ще я пазя в тайна.
— Съгласна. — Каролсон прибра мултиметъра в калъфа. — Как мислиш, ще ни струва ли скъпо?
— Не зная. Ще ми се да отделя научните групи в кухините от работата в коридора. След няколко дни се връщам на Земята и ще се наложи да защитавам бюджета пред разни сенатори и конгресмени. Не знам дали си представяш какво означава това.
— Не изпитвам любопитство — отвърна Каролсон. — Според теб тя ще оправдае ли надеждите?
Ланиер я погледна насмешливо.
— Хайде не почвай пак. Дай й всичко, което пожелае, дръж се с нея внимателно и не я отпускай много-много докато ме няма. Мисля, че ще се справи.
— Защото така казва Съветникът?
Ланиер спря камиона пред палатката.
— Изглежда се погажда добре с Фарли. Ако имаш важна задача другаде, оставяй на нея да я наглежда. Други съвети нямам.
— Хубаво. Сега да поговорим за някои неприятни неща.
— Какво например?
— Руснаците намекнаха, че ще изтеглят хората си. Направят ли го, имаме сведения, че китайците също ще си тръгнат. Нали знаеш — като коленния рефлекс. От известно време и те взеха да се оплакват, та нищо чудно ако последват примера на големия брат.