— Глупости. Вече няколко месеца Фарли ги снабдява с пълна информация за седмата кухина. И това ако не ги ощастливява.
— Изглежда, че не. Всъщност, руснаците също знаят доста.
— Да вървят по дяволите — ядоса се Ланиер. — Това мисля аз.
— Съгласна — ухили се Каролсон.
— Внимавай само Патриша да не разговаря с хора, с които не трябва.
— Добре де.
— Включително и с теб.
Каролсон прехапа устни, прекръсти се и поклати глава.
— Да пукнеш дано. Я ми кажи, кога ще получа следващото ниво?
— Надявам се да ти донеса заповедта от Земята. Ще разговарям лично с Хофман. Търпение.
— Търпение та търпение.
Ланиер извърна глава и я погледна внимателно. После се усмихна, протегна ръка и я положи на рамото й.
— Какво ще правя без теб. Да знаеш само колко ти дължа.
— Благодаря, шефе.
Фу приближи камиона. Ланиер го погледна.
— Експедицията от втория пръстен се завърна — докладва той. — На около шестдесет километра са. Засекли са ги от базата и предадоха съобщението.
— Добре — каза Ланиер. — Да се приготвим за посрещането.
Втората експедиция се състоеше от четири камиона и двадесет и шест души. Приседнала в сянката на миниатюрната горичка Патриша наблюдаваше приближаващия се керван от машини. Тя вдигна компанела и пое обратно към лагера.
Откъм шеста кухина се появиха два камиона и затракаха шумно надолу по рампата. Когато спряха до палатката, от първия слезе Беренсон — доскоро командващ немската военна част, а сега вече началник на всички сили за сигурност в седма кухина. Зад него се показаха Римская и Робърт Смит. Римская кимна добродушно на Патриша, когато минаваше край нея. Настроението му се е подобрило, помисли си тя.
От сянката на тентата излязоха Ланиер и Каролсон.
— Докъде са стигнали? — попита Патриша.
— До деветстотин петдесет и третия километър — половината от пробега на акумулаторите — отвърна Ланиер. Той й подаде неголям черен калъф. — Твоят мултиметър. Записах го в списъка на екипировката, така че вече ти се води. Пази го. Онези от електронната лаборатория едва ли ще могат да ти направят нов толкова бързо.
— Благодаря — отвърна Патриша. Тя извади мултиметъра от калъфа и листът с инструкции изпадна отвътре. Каролсон надникна през рамото й.
— Обхватът му е десет сантиметра — обясни тя. — Мъничък, нали?
Приближи се Римская и се покашля многозначително.
— Госпожице Васкес — каза той.
— Да, сър? — Старите навици не се забравят лесно.
— Какво мислите за проблема?
— Невероятен е — отвърна с безстрастен глас тя. — И ще отнеме доста време за решаване — ако въобще може да бъде решен.
— Сигурно — каза Римская. — Предполагам, вече сте се започнали с някои от хипотезите?
— Да. Много ми помогнаха. — Не лъжеше, така беше. Но не искаше да прекалява с темата.
— Добре. Бяхте ли при сингуларната?
Тя кимна.
— Жалко, че тогава не разполагах с мултиметъра. — Патриша му подаде прибора.
— Чудесна идея. Виждам, че имате напредък. Справяте се доста по-добре от мен. Така и трябва да бъде. В експедицията има един господин, който може да ви е от полза. Казва се Такахаши и е заместник-началник на експедицията. Теоретик с огромен опит. Не се съмнявам, че познавате някои от разработките му.
— Да. Намирам ги за много интересни.
Римская я загледа втренчено в продължение на пет-шест секунди и тя започна да изпитва неудобство. После кимна.
— Трябва да говоря с Фарли — заяви той и си тръгна.
Камионите на експедицията паркираха на двадесетина метра от палатката. Ланиер отиде да ги посрещне. Каролсон остана да прави компания на Патриша.
— По-далеч от това не сме стигали — каза тя. — Доколкото разбрах от съобщенията, които изпращаха в хода на експедицията, не са открили нищо интересно.
Никой не слизаше от камионите. Ланиер ги обходи, даде необходимите инструкции и машините поеха един след друг нагоре по рампата, за да изчезнат в тунела към шеста кухина.
Ланиер се върна с три диска в ръка. Подаде два от тях на Каролсон и Патриша, а третия прибра в джоба.
— Докладът от експедицията, нередактиран — каза той. — Нищо вълнуващо, според Такахаши, освен…
Той погледна назад към коридора.
— Да? — подкани го Каролсон.
— Вторият пръстен е по-различен от първия. Под висящите куполи има отвори. Приличали на кладенци. Не са определили накъде водят тези кладенци, но със сигурност са проходими.
— Значи в коридора има дупки — каза Каролсон. — Добре, Патриша, време е да подготвим една кратка екскурзия до първия пръстен. Кога ще се освободиш?