— Обещавам — последна спирка — каза му тя, когато вече бяха готови да потеглят обратно.
Шмугна се в тесния коридор към банята, мина покрай стената, на която бяха подредени нейните грамоти и зрелостни свидетелства спря пред рафтовете с „Физикъл ревю“, първото списание, за което се бе абонирала и където след години се появи дебютната й статия. Измъкна броя с нейното име, погледна го и въздъхна, а после почувства същото странно усещане, което я спохождаше всеки път, когато си мислеше за онова, което й престоеше. Беше като празнина в гърдите й, като хладен вятър, който се вдига неочаквано и бързо замира.
Илин Таур Ингле, президент-министърът на Аксисград, стоеше в просторната наблюдателна раковина, вперил взор през Пътя към синкавото сияние на огромния град и блещукането на транспортните магистрали между вратите. Зад него се бяха изправили двамата почетни гости и телесният представител на Хексамоновия Възел.
— Познавате ли добре Олми, сер Франко? — запита президент-министърът като прибягна до графична реч.
— Не, сер Ингле, нямам честта — отвърна телесният представител, — макар че той се ползва с добра репутация във Възела.
— Три превъплъщения, и възможност за още едно по закона за изключителни заслуги. Олми вероятно е един от най-възрастните граждани, които все още притежават телесно представителство — отбеляза министърът. — Загадъчен човек. Отдавна да е изгубил правата си и да се е оттеглил в Градската памет, ако не беше толкова полезен за Възела. — Президент-министърът даде знак на пулверизатора да разпръсне из стаята специално подбран букет от талсит. Не след дълго единият край на прозрачната раковина се изпълни със слабо фосфоресцираща мъгла от триещите се помежду си полета. Ингле пристъпи в мъглата и пое с пълни гърди.
Призраците на поканените стояха съвсем неподвижно със застинали изражения на лицата, материализирани наблизо само за да покажат, че личностите, които олицетворяваха в Градската памет, присъстват на разговора в помещението, чуват и виждат всичко.
— Израснал е в среда на надерити, доколкото ми е известно — продължи телесният съветник.
— Да, така е — отвърна министърът, кимайки. — Но той е служил вярно на Хексамона, независимо от това в чий ръце е била властта и дори в този момент нямам никакви съмнения за неговата лоялност. Изключителен човек, според мен. Прям и груб — в първичното значение на тази дума — преживял много промени, надмогнал много болки. Наредих да го повикат от 1х9. Изпратен е там да ръководи подготовката за евентуалното нашествие от джарти. Но изглежда сега ще е далеч по-полезен тук. Той е човекът, който ни е нужен. В Аксис Надер могат за изразят несъгласие с изводите му, дори да го обвинят в двойна игра, но те разчитат на докладите му и ги смятат за подробни и акуратни. Съобщете на президента, че ще се заемем със задачата и ще изпратим Олми.
— Да, сер Ингле.
— Предполагам, че призраците са получили отговорите на вълнуващите ги въпроси?
— Ние слушаме — обади се един от призраците. Другият не помръдна.
— Чудесно. А сега ми предстои да се срещна със сер Олми.
Призраците се стопиха, а телесният представител Франко излезе, като междувременно вдигна правителственото флагче на рамото си.
Президент-министърът изключи тракционните полета и раковината се изпълни с нови количества димящ талсит. Миризмата беше остра и малко напомняше на отлежало вино. В този момент се появи и сер Олми. Той се приближи безшумно към министъра, опасявайки се, че ще наруши унеса му.
— Елате по-близо, сер Олми — подкани го министърът. Той се извърна и направи място на Олми на тясната прозрачна платформа на раковината. — Днес изглеждате чудесно.
— И вие също, сер.
— Мм. Може би заради великолепното последно посещение на жена ми. Помогна ми да забравя някои от неприятностите на двадесетата година. Ужасна година, ако питате мен. Но загубата на моята благоверна ми донесе известно облекчение.
— Радвам се да го чуя, сер.
— Кога смятате да се жените, Олми?
— Когато открия жената, способна да пречисти моята двадесет и първа година, първо превъплъщение.
Министърът се засмя чистосърдечно.
— Чух за вашата необикновено красива приятелка, адвокатката в Аксис Надер… Как й беше името?
— Сули Рам Кикура.
— Ах, да, разбира се… Разбрах че много умело изглаждала противоречията между Възела и онези твърдоглавци от групата на Корженевски. Вярно ли е?
— Да. Но тя избягва да го обсъжда с мен.
Министърът отново пое дълбока глътка от мъглата, огледа се загрижено и слезе от платформата.