— Гласа изобщо не знае, че съм дошъл тук. Взех решението да се срещна с теб на свой риск и на своя отговорност — отговори тихичко той. — Наложи ми се да използвам VIP-пропуска, който дава право на представителите на Небесната канцелария да ходят в Ада, за да инспектират. Вярно, откакто се помня, никой никога не го е използвал. Трябва спешно да се консултирам с теб. Напоследък в Рая започнаха да стават странни неща и аз не мога да намеря логично обяснение за тях.
Настроението на шефа се подобри. Денят определено завършваше много добре и когато архангелът си тръгнеше, задължително щеше да пийне нещо.
— Поздравявам те най-искрено — усмихна се садистично той. — Гласа със сигурност няма да ти прости втора такава тежка издънка, въпреки политиката му на всеопрощение, която се рекламира толкова мащабно. Ще те пратят на Земята като ангел-хранител и ще бачкаш на две смени — денем ще регулираш уличното движение, за да предотвратяваш автомобилни катастрофи, а нощем ще шушнеш в ушите на девойките в пубертета да не си смъкват гащичките.
Гавраил размърда разочаровано криле и гърбът му потръпна. А сетне вдигна глава и погледна непреклонно Шефа в тържествуващите му очи.
— И все пак ти си страшно злобно създание — проточи натъжено архангелът. — Наистина ли си забравил всичко? Та нали навремето ти също беше ангел, работехме в едно ведомство, бюрата ни в централния офис бяха едно срещу друго. Наистина ли не си спомняш как всички от ведомството ходехме всяка неделя на пикник край кораловите острови? Там ти свиреше на китара и беше душата на компанията.
— Там е работата, че много добре си спомням. — В гласа на Шефа прозвучаха метални нотки. — Включително и онзи прекрасен миг, когато станах паднал ангел, а всички вие дружно гласувахте като един за изгонването ми от Рая. Ако не ме лъже паметта, ти също не възрази срещу това… скъпи мой Гаврюшенка.
От ноздрите му излязоха тънки струйки черен дим, които бяха явен признак на гняв. Гавраил въртеше нервно в ръце златната писалка, която бе взел от бюрото.
— Пич, вече минаха толкова години, стига си се цупил — каза ядосано архангелът. — Съществуват такива неща като корпоративна етика и ти я наруши, като се противопостави публично на ръководството. Много добре знаеш, че ако не беше изтекла информация в Библията, всичко щеше да свърши с едно мъмрене по време на заседанието, но в този случай, извинявай, ама се наложи да те изхвърлят от облаците в пъкъла. Интересно какво щеше да направиш ти с човек, който се опита да ти отнеме властта?
Шефът се замисли много дълбоко, тъй като възможните варианти бяха безброй. Щом забеляза колебанието му, с присъщата си ловкост Гавраил взе инициативата.
— Ето на, виждаш ли! Корпоративната работа, приятелю, по принцип е сложно нещо — може би някое от момчетата вътрешно те е подкрепило, но няма как да се цепиш от колектива. Пък и освен това, ако трябва да си сложиш ръка на сърцето, ти наистина ли съжаляваш за този развой? — Гавраил се подсмихна. — Я погледни с какво се сдоби в замяна на това! Ръководиш милиарди, прославят те в стотици филми, образът ти е увековечен в изкуството, прекланят се пред теб на събрания! Ти се превърна в бранд.
Когато чу тази безобидна дума, Шефа видимо се напрегна и се вторачи с омраза в събеседника си. А от колебанието му не остана и следа.
— Бранд ли? Интересно дали на теб ще ти хареса, ако превърнат в твой символ един козел — изсъска злобно той. — Ти изобщо виждал ли си някога тия козли на живо? Лично на мен не ми е много приятно да ме асоциират с козел. Сигурно това е работа на вашия креативен отдел?
— Е, на нашия е… — призна си неохотно Гавраил. — Но, от друга страна, извинявай, ама с кого да те асоциират? С фламинго ли? Съгласи се, че изобщо не приличаш на фламинго? А козелът все пак има рога…
— Край, стига вече — подскочи Шефа. — Използването на такива номера е истински черен пиар. Аз дори не споменавам тайните ви машинации с Холивуд. Знаеш ли, на теб също нямаше да ти хареса, ако образа ти изиграеше Робърт де Ниро, който твърди от екрана, че човешката душа е затворена в яйцата.
— Аз нямам нищо общо с Холивуд. Претенциите ми към тях са други и искрено си мечтая да ги накъсам на парчета — отсече Гавраил. — Гледа ли трилъра „Константин“? Не стига, че там според сюжета съм изобразен като завършен мръсник, ами на това отгоре съм и жена. Теб поне те играят готини мъже.