Шефа се засмя с облекчение.
— Е, невинаги са мъже. В „Заслепен от желания“ ме игра фотомоделката Лиз Хърли. Но аз съм търпеливо същество — тя все някога ще се озове при нас в Града и тогава ще си побъбрим миличко с нея на четири очи.
— А щом си търпеливо същество — хвана бика за рогата Гавраил, — тогава би трябвало да разбираш нашата ситуация. Проблемите в Рая са реални. Няма НИКАКВИ хора, това е истинска катастрофа. Супсрлуксозните вили на безбройните острови пустеят от хилядолетия, обслужващият персонал се е смаял какво да прави от безделие. Наистина ли ти трябват още души? Вече не знаеш къде да ги дяваш. Остави ни и ние да си направим малко пиар, та обитателите на Небесната канцелария да станат повече. Хората се хващат по-лесно на черния пиар и ти много добре знаеш това. Не е достатъчно да обясняваш колко добър си ти, трябва здравата да оплюеш конкурента си и само тогава ще си окей. Ние не можем да си признаем официално, че сме автори на черен пиар, защото това не е наш метод. Само че ни трябват души.
Архангелът разпери широко ръце, за да покаже колко голяма е нуждата им от души.
— Вашите хора не са пиари, а кучешки лайна — контрира го Шефа. — Каква полза има от тях с вашите идиотски правила? Значи островът, на който се намира Валхала, е пуст, така ли? И защо? Защото според правилата на викингите те отиват в Рая само когато са с меч в ръка. Но ако един викинг пристигне във Валхала с въпросния меч в ръка, значи вече е убил някого, нали така? А във вашите заповеди категорично е казано: не убивай. И затова във Валхала до ден-днешен няма нито един викинг.
— Наясно съм с това — отвърна кисело Гавраил. — Виж какво, старче, хайде поне днес да не се караме, искаш ли? Абсолютно си прав за някои неща — за гушата съм. Имаме такива проблеми, че направо е истински ужас. Дори не можеш да си представиш за какво става дума.
— Това само може да ме радва — отбеляза оптимистично Шефа. — Нали не си забравил, че аз отдавна вече не работя във вашето ведомство? Вашите загуби са печалба за мен. Както и да е, хайде, казвай какво е станало при вас. Заинтригува ме.
— Накратко, положение е следното — зашепна Гавраил. — Само че нека това да си остане между нас, окей? Общо взето, от понеделник насам от централния офис на Небесната канцелария започнаха да изчезват безследно ангели, които са началници на големи отдели. Един след друг. Неизвестно къде.
— Как така? — повдигна лекичко вежда Шефа.
— В понеделник изчезна Серафим, началникът на отдела на нелегалната имиграция. Във вторник изчезна Рафаил от креативния отдел. Вчера изчезна моят помощник Михаил. Във всички от тези случаи къщите са празни, вътре няма никого, само в една стая намериха опаковка от ананасов сок. Все едно че са се изпарили. Хитонът на Серафим висеше на облегалката на стола му, а мобилният му телефон беше оставен до леглото. Всички легла бяха разтурени, явно през нощта са спали в тях. Пропълзяхме всеки сантиметър в околността и проверихме всяка палма. Но тях просто ги няма. Портиерът се кълне, че ангелите не са минавали през райските врати.
Силна тревога обзе Шефа.
— Не забелязахте ли пепел по пода? — попита разтревожено той. — Спомняш ли си събитията, които станаха наскоро в Ада, когато един наемен килър убиваше със светена вода?
— Нямаше нито една прашинка — отсече Гавраил. — Засега все още никой не е изпаднал в паника, но повечето вече са на крачка от това. Сред праведниците плъзнаха слухове, всички гадаят кой ще изчезне следващия път, а някои потънаха в истинска депресия. А най-важното е, че никой не може да разбере дали са избягали сами, или им се е случило нещо?
— М-да… тая шегичка наистина е неприятна — замисли се Шефа. — Само че с какво мога да ги помогна аз? Дори нямам никаква версия за това какво се е случило при вас.
— Ами, разбираш ли… — почеса неуверено крилото си Гавраил. — Вчера на закрито заседание… е три на два гласа решихме, че трябва да се обърнем към теб, иначе работата ни е спукана. Защото мъжът, който разкри забърканата история е отравянията със светена вода в Ада, работи при теб. Гласа ще се върне от отпуск в неделя — само след три дни. Ако през това време не разберем какво се е случило или, не дай Глас, изчезне още някой ангел, с нас е свършено. Тъй че бъди така добър да ми дадеш този човек.
— Колко хубаво са уредени отношенията между извънземните създания — отбеляза дълбокомислено Шефа. — Ти не си ми се обаждал пет хиляди години и нито веднъж дори не си ми честитил рождения ден. Но веднага щом ти се е появил проблем, който не си в състояние да решиш, още в същия миг се материализира в кабинета ми. Не мислиш ли, че това е малко странно?