От падналата върху белия пясък чаша изтичаше гъста жълта течност и попиваше в пясъка. Блондинката взе химикалка и хапейки розовото си езиче от нетърпение, преписа внимателно върху един лист от бележника си излезлите от сайта адресни данни на Алевтина Калашникова…
Шеста глава
Борис Николаевич
четвъртък, 23 часа и 42 минути
След като се промъкна с огромни усилия през задръстванията до панелния блок на Малинин, който се намираше в центъра на бедните и мръсни предградия, Калашников тутакси осъзна, че е допуснал ужасна грешка. Изпотрошеният асансьор, естествено, не работеше, а Алексей нямаше никакво желание да пълзи пеша нагоре до 200 етаж по разпадащото се стълбище. Затова подхвърли в ръка новия смартфон, който Шефа му даде, и натисна бутона с номера на Малинин. Той му отговори веднага.
— Вашблороде? — съкрати по навик казакът обръщението „ваше благородие“?
— Серьога, асансьорът ти пак не работи — обяви Калашников и чу продължителен стон в слушалката. — Извинявай, обаче ще се скапя, ако се кача толкова високо. Ще трябва ти да слезеш долу, и то колкото се може по-бързо. Облечи се удобно и си вземи багаж. Колата ни чака, трябва да тръгнем веднага.
— Къде? — разтрепери се трагично гласът на Малинин.
— На Косово поле — римува по навик обяснението си Алексей. — Хайде да не обсъждаме това по телефона, съгласен ли си? Тичай бързо насам.
Той прекъсна връзката, помоли шофьора да загаси мотора и седна да чака помощника си на пейката до входа, като преди това провери дали не е прясно боядисана. Въпреки късния час под едно високо дърво до него трима пенсионери играеха на домино. Гласът на единия от тях се стори познат на Калашников, тъй като бе чул по новините, че е пристигнала една VIP-персона.
— А-а-а-а-а, ама ти вече втори път редиш „риба“? — гневеше се един беловлас дядо с подпухнало лице, жестикулирайки енергично с ръката си, на която липсваха два пръста. — Аз също трябва да спечеля поне веднъж, разбираш ли?
Партньорите, които играеха домино, се усмихнаха уморено.
— Борис Николаевич, тук не си у дома — отвърна агресивно един от тях. Беше генерал с тъмни очила и тъмнозелен мундир с нашивки. — Вярно е, че в Москва всички министри ти клякаха на тенис, само че тук този номер не минава.
Генералът говореше на руски с ужасен акцент, но доста правилно. Някои чужденци усвояваха лесно езика на Ада, но всъщност всички новаци тъй или иначе преминаваха през шестмесечни курсове на ускорено обучение.
— Наистина ли никога не съм побеждавал на тенис? — разстрои се Борис Николаевич. — Ама че си свиня, Аугусто. И изобщо, кой ти е разрешил да ме поучаваш, разбираш ли? Мен народът ме избра демократично на длъжността ми, а пък ти изтрепа сума хора по време на преврата. Аз поне не съм убивал старици.