— Аха — потвърди генералът. — Ти ги ограби. И след като аз съм толкова лош, от какъв зор идвахте при мен на тълпи, за да усвоявате опита на икономическия успех? И направо се давихте със слюнка от завист и си мислехте: де и ние да имахме един такъв Пиночет, а?
Борис Николаевич смутено извърна глава, закашля се и се престори на съсредоточен в местенето на протритите плочки на доминото.
— Пратихте ми Бурбулис — нападаше го военният. — Политиците ви не излизаха от кабинета ми. Нали ви казах, че първо трябва да се разстрелят комунистите.
— А сетне какво щеше да стане? — не издържа едно момиче и изпусна плочката си.
— Сетне не зная… — засече генералът. — По принцип нямах никакви други рецепти. Просто, когато нещо не върви, винаги трябва да се разстрелват комунистите и всичко си отива на мястото. Но цялата работа е там, че те свършват бързо и започват нови проблеми в икономиката. Тогава методът е друг.
— И какъв е тоя метод, разбираш ли? — полюбопитства Борис Николаевич.
— Да се разстреля още някой — усмихна се замечтано Пиночет. — И да се обясни, че всички проблеми са съществували заради него. В икономика като нашата пазарните реформи се развиват само така. На всичко трябва да ви учи човек.
Третият пенсионер, облечен с тениска и долнище на анцуг, слушаше сънено караницата край масата. От него се носеше миризма на промишлен спирт, очите му бяха мътни, а той гледаше някъде встрани, ровейки с ръце къдравата си брада, по която бяха полепнали остатъци от храна. Калашников се вгледа в него и го позна — това беше персийският крал Ксеркс, на когото през пролетта за наказание му прожектираха филма „300 спартанци“. Оттогава той не можеше да излезе от запоя си, тъй като не на всеки биха му издържали нервите, когато се види на екрана като двуметров изрод с пиърсинг и педерастки наклонности.
Вратата се тресна и задъханият Малинин изхвърча от входа. Сетне отиде при Калашников, който скучаеше на пейката, козирува му и се стовари в краката му.
Алексей се наведе и потупа нежно казака по рамото:
— По-кротко, Серьога… че после ще трябва да се връщаш обратно.
— Зная — изхриптя Малинин. — По-добре да пукна.
— Вече си пукнал — прекъсна оплакванията му щабскапитанът. — Радвай се, защото няма какво по-лошо да ти се случи. Както и да е, хайде да се отдалечим от тези пенсионери под другото дръвче.
Малинин измина по-голямата част от разстоянието до дръвчето с пълзене. А когато се просна до дънера му, махна капачето на манерката си и започна жадно да пие вода. Но само след половин минута Алексей разбра от поруменялото му лице, че това не е вода. Измъкна манерката от ръцете му, отпи една голяма глътка и се задави.
— Леле-мале! — В гърлото му все едно че се взриви атомна бомба.
— Сам я варих — призна си поласкан Малинин. — Много е просто, вашблороде: лак, денатурат, препарат за миене на прозорци и малко захар.
— Защо ти е тая захар? — попита Калашников.
— За да стане по-пикантна — подсмихна се Малинин. — Кажете де, какво е станало при нас?
Колкото повече Калашников му разказваше за странната среща в кабинета на Шефа, където присъствал и загадъчният човек е качулката, скриваща лицето му, толкова повече се избистряше погледът на помощника му. Той надигна още веднъж манерката, за да осмисли окончателно онова, което чу, потърка челото си и избърбори:
— Знаете ли, вашблороде, по цели нощи съм си мислил, че хич няма да е зле да посетя Рая — призна. — А пък сега май ме е страх. Няма ли начин да минат без нас?
— Не могат, братле. При тях ситуацията е още по-лоша, отколкото при нас, понеже нямат абсолютно никакъв репресивен апарат за наказания. Според статута им дори нямат право на пътни полицаи, за да регулират уличното движение.
— Аз най-честно си мисля, че през близките хиляда години в Рая няма да видят нито един пътен полицай — отбеляза Малинин. — Че дори и след това. Просто…
— Няма значение — взе манерката от ръцете му Калашников и отпи още една глътка. — Но е факт, че при тях няма никакви следователи, дознатели, съдебномедицински експерти и други такива неща, тъй като до този момент не са им трябвали. А пък сега, разбираш ли, на живот и смърт са длъжни да разберат къде са изчезнали трима ангели от Небесната канцелария, докато Гласа не се е върнал от отпуск. Иначе лошо им се пише.