Малинин стрелна Калашников с бърз поглед, изпълнен със суеверен страх.
— Вашблороде… — изрече тихичко, мърдайки само устни. — Ама дотам ли са се докарали, че Гласа вече не знае какво и как става там? Нали сте чували, че той вижда ВСИЧКО.
— В това няма съмнение, братле — потвърди Алексей и със съжаление отбеляза, че на дъното на манерката почти не е останала огнена вода. — И аз имах такива съмнения, но Шефа подробно ми обясни нещата. Все пак Гласа не е робот, нали така? Работата му е толкова нервна, че дори на врага си няма да я пожелаеш. Всъщност се блъска по двайсет и четири часа — да предотврати епидемия, да приключи война, да намали степента на земетресение. Но трябва и да си почива, защото иначе ще му причернее пред очите. Та затова веднъж на седемдесет години заминава за една седмица да се поразсее и главата му да си почине малко. Ходи предимно на някакви тропически острови. А в Небесната канцелария има строго правило — каквото и да се случи, дори и ядрена война, е забранено Гласа да бъде безпокоен по време на отпуск и той също не се занимава с абсолютно нищо — не чете вестници и не гледа телевизия. Защото иначе това няма да е отпуска.
Пенсионерите встрани от тях се умориха да спорят и затракаха с плочките на доминото.
— Я-я-я-ясно… — проточи Малинин и изтръска последните капки шльокавица в устата си. — А вие, вашблороде, имате ли някаква идея къде са се дянали тия ангели?
— Нямам — отвърна той и изпрати с мрачен поглед празната манерка, която полетя към земята. — Нямам представа къде се намират. Може и да са избягали, това като нищо би могло да се случи. Защото те могат хем да приемат човешки облик, хем да бъдат невидими. Но ако избягат такива, каквито са си, нищо не могат да свършат.
— Аз съм готов — заяви помощникът и кой знае защо закопча горното копче на дългата си военна куртка. — Не ми е ясно само едно — как ще влезем в Рая?
— Между Града и Рая, братле, няма пряка връзка — обясни Алексей. — Това означава, че сега ще отидем с мотрисата в транзитната зала, сиреч в Чистилището, там ще се прекачим на райския експрес и ще стигнем до райските врати, където ще ни посрещнат придружаващи лица. Не съм в кой знае какъв възторг от това пътуване, но, първо, не е прието да се отказва на Шефа и, второ… — гласът му трепна, — това е шанс да се видя с Алевтина.
Пиночет и Борис Николаевич проследиха с любопитни погледи как двамата странни мъже се качиха в автомобила S-клас с рогата глава на предния капак, а след това той напусна дворчето, засипвайки ги с прахоляк.
— Съвсем доскоро знаеш ли каква кола имах? — избоботи с носталгия Борис Николаевич. — Тая никаква я няма, скапана бракма, разбираш ли, разбираш ли?
— Писна ми вече от твоите номера — тросна му се генералът. — Все едно и също повтаряш — това имах, онова имах. Забрави ли кой съм аз? Ако искаш да знаеш, и аз не съм се возил на колело. А пък твоят Бурбулис…
Задрямалият вече Ксеркс не се събуди от караницата, която започна отново. Той сънуваше веселия спартански цар Леонид, който го задминаваше с мотор „Харли Дейвидсън“ със забрадка на главата и пура в устата.
Седма глава
Леденият поглед
петък, 9 часа и 02 минути
Когато отиде до къщата на Петрович, Ефросиния веднага забеляза, че входната врата се е отворила от течението, утринният вятър я лашкаше насам-натам, а дървото яростно скърцаше. Точно така, рече си тя, пак се е натряскала тая стара кранта, цялата къща е отворена и всеки може да влезе и да отмъкне, каквото си поиска. А сега времената бяха страшни и като нищо можеха да влязат вътре и да отмъкнат нещо. Старицата внимателно се изкачи на заледената площадка пред входа, като едва успяваше да запази равновесие. Съображенията на баба Фрося да нагледа самотния си комшия, който живееше на самия край на селото, бяха съвсем егоистични. Вече цяла седмица той не се бе появявал при нея да си вземе поредния литър шльокавица и това обърка скромния бюджет на бабичката. Сигурно отнякъде вече се бе запасил проклетият пияндурник. Носеха се слухове, че в момента народът пие какво ли не — маже филии с боя за обувки, нагрява ги, за да изцеди спирта от тях, а сетне продава тая гадория по десет рубли, че и по-малко. При такава жестока конкуренция тя много скоро щеше да хлопне кепенците, особено след онова, което наскоро се случи в селото.
— Дядо, жив ли си? — подвикна тя и влезе в стаята, клатушкайки се.