На плажа, до който водеха стъпалата на вилата на архангела, два рака пълзяха лениво около един жълт кокосов орех и все не можеха да решат от коя страна да му пробият дупка, за да се докопат до ароматното мляко. Топлият вятър духаше през отворения прозорец и поклащаше пердетата…
Девета глава
Момичета топлес
петък, 10 часа и 07 минути
Калашников и Малинин стояха край райските врати и непрекъснато и нервно се оглеждаха на всички страни. Огромните порти се устремяваха право към небето и не се виждаше къде свършват зъбците на дебелите тухлени стени, които не би пробила дори и атомна бомба. Те удариха два пъти лъскавата медна камбана, и то преди десет минути, но не се забелязваха никакви признаци на живот. Малинин беше по-нервен и това беше съвсем естествено, тъй като още от самото начало си мислеше, че няма да ги пуснат в Рая. Прекараха цялата нощ в изморително пътуване — първо се друсаха няколко часа в мръсната оплюта мотриса, пълна със скинхедси, продавачи на порнопродукция и марихуана, тъй като мъдрите хора от креативния отдел на Управлението за наказания бяха взели за модел влаковете от Подмосковиего и от Таджикистан, смесвайки едното с другото. Когато стигнаха в Чистилището (естествено, мотрисата закъсня с два часа), двамата мъже профучаха на бегом по излъскания перон, където беше спрял фирменият райски експрес. След като недоверчивият кондуктор с ливрея и небесносиня фуражка прегледа пропуските им, стрелкайки пришълците с погледи, и ги пусна през една специална електронна машинка, двамата заеха местата си в просторното купе. Малинин мълчеше потресен. Вътре имаше климатици, тапицирани с индийска коприна седалки, тонколони, от които се носеше лека музика, и хладилник с безплатни напитки. Унтерофицерът не можеше да повярва на случващото се, тресеше глава и повтаряше като пенсионерка пред ценоразпис в моден бутик: „Това е то, това е то Раят, ей на какъв се оказа.“ Настроеният по-скептично Калашников не споделяше възторга на колегата си за райските селения, тъй като според неговите представи това трябваше да е нещо по-различно от луксозно обзаведен влак с кока-кола на вересия. Той взе чашата чай от ръката на любезната шафнерка и се замисли, загледан през прозореца, където на фона на приказно синьото небе се носеха снежнобели облачета. Експресът препускаше със светлинна скорост, но това не предизвикваше световъртеж. Всичко беше сладникаво и някак твърде прекрасно.
Когато минаха през плъзгащите се кристални врати, изкачиха се по разкошното стълбище от бял мрамор и се приближиха до въжделените райски врати, стана ясно, че въпреки обещанието никой не ги чакаше. Кръглата каменна будка с надпис „Информация“ (написан на двайсет езика) беше празна и ако се съдеше по пласта прах на масичката, в нея отдавна вече не бяха седели служители. Безплатният телефонен автомат не работеше, но за сметка на това фонтаните наоколо разпръскваха сладка ароматна вода. Малинин се сети за тълпата на входа на Ада, блъсканицата, полуразложените тела (някои със следи от изгаряния или дори без глави), мръснишките псувни и грубите митничари, които тарашеха куфарите на грешниците, и отново се умили. Калашников обаче се тревожеше, че Небесната канцелария се е отказала да ги ангажира с разследването. Иначе как би могъл да си обясни този толкова хладен прием? Той трескаво дръпна протритото въженце на камбаната още веднъж, вече без да се надява на каквото и да било. Звукът прониза главата му и завибрира в ушите му. Но най-неочаквано едното крило на вратите се разтресе и плавно се отвори настрани също като на гардероб. В образувалата се пролука застана момче на около десет години с бял хитон, подстригано на венец, със светли коси и слабо телце.
Изгърбеният му орлов нос доста осезаемо разваляше ангелската му външност.
— Ей, какво сте се раззвънели? — попита той на разбираем и за двамата език. — Това тук да не ви е Града. От нощес търсят човек, който на първо време би могъл поне малко да се разбере с вас на руски. Понеже вие не можете да обелите една дума на арамейски. — Хлапето захапа лакомо една голяма сочна ябълка. — Както и да е, влизайте, заповядайте. Само че първо ще минете през митницата, такива са правилата. Аз се казвам Дмитрий, а ако се налага, наричайте ме просто Димон.