— Гавраил ви чака — каза принцът и затвори мобилния апарат. Той вече не се усмихваше, а лицето му бе станало сериозно. — Дойдохте много навреме. Току-що се оказа, че е изчезнал четвърти ангел на име Елевтерий. Гавраил иска да изгледа записа на камерите за външно наблюдение заедно с вас. Преди около два дни нареди да ги монтират по всички острови.
„Виж ти, нима е достатъчно Гласа да замине в отпуск и ей на в какво се е превърнал Рая? — помисли си иронично Калашников, загледан в прегърбения Малинин. — Навсякъде има видеокамери, влизат в открито сътрудничество с вражеската страна заради собствената си изгода и изобщо атмосферата е подозрителна. Какво ми напомня това? Като се замисли човек, Серьога май има известно право. Не може да се пие, не може да се пуши, картите са забранени и няма никакъв начин да разпуснеш малко. Преди май си представях Рая по-различно. И наистина, откъде се е взел тук тоя арменец? Изобщо не прилича на светец, пък и дрехите му не са подходящи, а на това отгоре има татуировки. Все едно че е драснал от затворнически лагер.“
Кочияшът спря каретата до един искрящ от небесносини светлини небостъргач, построен във формата на платноход с пристройки, който беше в рязък контраст с окадените и полуразрушени офиси в Града. В подножието на мраморното стълбище стояха две жени с престилки на цветя, стиснали метли с дълги дръжки, и оживено си говореха на някакъв неразбираем език.
Калашников окончателно престана да разбира каквото и да било.
Десета глава
Инкогнито
петък, 10 часа и 15 минути
Гласа се беше излегнал върху мекото кремаво легло с платнен небесносин балдахин, което се намираше точно в средата на стаята, и с интерес натискаше бутоните на хотелския телевизор, увеличавайки звука. По кабеларката тъкмо даваха забранения в Небесната канцелария филм „Догма“ с Бен Афлек и Мат Деймън. Разбира се, никой не би забранил на Гласа да гледа този филм (пък и нямаше кой да го направи), но след като всички вземаха пример от него, съвсем естествено следваше изводът, че трябва да е извън подозрения и да не държи такава лента в кабинета си, защото след това няма да се отърве от слухове и коментари зад гърба си. Защото тъкмо филмът „Догма“ направо съсипваше Гласа с начина, по който хората си представяха образа на своя Покровител. Като какъв ли не го изобразяваха. Отначало като стар дядо с бяла брада, в самия филм „Догма“ — като дългокоса жена, ревяща като моруна, а напоследък се появи упорита и точно затова необяснима тенденция да го показват като негър. Не че той имаше нещо специално против негрите (все пак и те бяха негови създания), но понякога нямаше да е зле да се спазва приличие. Ако епидемията от чума не можа да убие този свят, политическата коректност със сигурност щеше да го довърши. Нямаше съмнение, че в много отношения незнанието произтичаше само от това, че хората се срещаха с него единствено и само или във виденията си, или чак след смъртта си, а обратна връзка с Небесната канцелария не беше предвидена.
Може би без да иска режисьорът на „Догма“ случайно бе отгатнал едно важно нещо от битието на Гласа. Именно отгатнал, защото Гласа изобщо не допускаше, че някой от доверените му ангели би могъл анонимно да пусне секретната информация в Холивуд. Макар и много рядко, той наистина се появяваше на Земята във вид на най-обикновен човек. Идваше тук не за да въздава висша справедливост, тъй като не можеше да накаже и да награди всеки персонално, пък и с това се занимаваха специално командировани представители на Небесната канцелария. Но Земята беше идеално място за почивка и за тайните си посещения Гласа най-често избираше един отдалечен тропически остров в Югоизточна Азия. Тук винаги му харесваше и впоследствие той изкопира Небесната канцелария точно от една такава група острови, като любовно я украси с плажни плитчини от снежнобял коралов пясък, с кокосови палми, разноцветни рибки край кораловите рифове, отстранявайки старателно морските таралежи и досадните комари, мусонните дъждове и безмилостно прежурящото слънце. Ако не друго, той винаги се проявяваше като добър дизайнер и имаше богата фантазия. Все пак да създадеш само девет хиляди вида мухи на Земята не беше задача, която е по силите на всеки.
На екрана актьорът Алън Рикман, който играете ангелът пратеник, гневно смъкваше панталоните си пред стъписаното момиче, за да му покаже пълната липса на полови белези. Гласа се усмихна. Много интересно кой ли бе решил пръв, че ангелите са безполови и защо до ден-днешен всички бяха толкова уверени в това? И то при положение че в много библейски източници имаше изключително подробна информация по този въпрос заедно със съпътстващи обяснения. Но я ми кажете, ако обичате, кой през XXI век чете Библията? Всички само усърдно се изхвърляха с фалшиви цитати от нея, научени от интернет, защото това стана модерно. Ако човек се замисли сериозно, ще установи, че модата по принцип е много вредно нещо. Ето, например в тази Русия… (Гласа тихичко въздъхна.) Веднага щом след няколко десетилетия той отново стана модерен сред обществото, обстановката тутакси се преобърна с главата надолу. Всички, които вярваха и не вярваха в неговото съществуване — от комунистите до лесбийките, дружно се строиха в редица със скръбни лица и горящи свещички, защото да не вярваш се възприемаше като нещо крайно неприлично. Онези, които в течение на много години опровергаваха самото му съществуване с научни методи в блестящи дискусии, внезапно се развикаха в един глас: „Времената бяха такива, но дълбоко в душата си ние никога не сме се съмнявали.“ Стигна се до сюрреалистични абсурди в стил „Пикасо“ — когато някой килър тръгваше да си свърши работата, му палеше свещ, та да не би да се провали. Това беше една много забавна и интересна страна. Следващия път трябваше да отиде там и да провери дали нещо се е променило от времената на княз Владимир. Там хората бяха страшно смешни — първо не оставиха камък върху камък от храмовете, построени в негова чест, а сетне започнаха да ги възстановяват с детинско усърдие. Ходеха на атеистични манифестации с червени знамена, а сетне громяха изложбите на онези, които се опитваха да му се надсмеят. А сега дори в евтините си реклами показваха, че Гласа помага на жената в банята, като й изпраща от небесата шампоана с нужната марка. Да, с такива хора никога няма да скучаеш…