Блондинката въздъхна и отново жадно отпи от сока — някъде около една трета от чашата. Един кокосов орех от люлеещата се наблизо палма тупна меко върху пясъка. Раците тутакси се устремиха към него, но момичето не обърна внимание на шумоленето им. То погледна към изящния си ръчен часовник с формата на лилия. Вече беше девет и половина вечерта и всеки момент в чата щеше да се появи загадъчният кавалер, който се стовари на главата й неизвестно откъде. Девойката се бе изнервила в очакване на появата му, тъй като днес твърде много неща зависеха от онова, което трябваше да чуе.
О-оу! — изписка айсикюто и блондинката посегна нетърпеливо към небесносиния лаптоп на масата. Веднага намери в листата за контакти онзи, който й бе нужен. Никът му се състоеше от две главни букви и една цифра — RL2. „Там ли си? Отговори?“ — примигна съобщението в ICQ. „Да“ — написа бързо тя отговора с пръстчетата си с дълъг маникюр. Сетне постоя малко и добави: „Направи ли каквото те помолих?“, а екранът леко потрепна, сякаш се изплаши от въпроса. „Скоро ще го направя. Чакай резултат.“ Знакът с цветето на монитора се сгърчи като в агония и почервеня — събеседникът се бе изключил, както винаги неочаквано. За всеки случай тя почака още петнайсетина минути, а след това вдигна неохотно ръка от мишката, тъй като по всичко личеше, че RL2 си е отишъл за дълго от чата.
Момичето стана, свали хитона и остана чисто голо. Сетне се наведе и развърза дългите връзки на гръцките си сандали от изкуствена кожа. И хукна надолу, едва докосвайки нагорещените стъпала с босите си крака, към плажа навътре в лагуната. Последните отблясъци на слънцето весело палуваха върху стегнатите й малки гърди с розови зърна. „Чакай резултат“ — удряха като горещи чукчета буквите от айсикюто в слепоочията й.
Морето беше топло като сварено мляко. Всъщност тя дори не си помисляше, че би могло да бъде другояче, тъй като един от малкото местни плюсове се състоеше в това, че тук нямаше вълнения или внезапни застудявания. Наслаждавайки се на прибоя, блондинката бавно навлезе в блестящия океан, а водата сладостно обгърна бедрата й. Последният слънчев лъч обагри в пурпурни тонове професионално направената цветна татуировка на мускулестия й гръб, по който нямаше грам мазнини. Тя представляваше дракон, стиснал за гърлото красив юноша е меч в ръка. Когато лопатките й се движеха, челюстите на дракона се затваряха и сякаш отхапваха главата на човека. Картината беше увенчана с надпис с готически шрифт, който гласеше: „МЪСТ“.
Тя се хвърли във вълните и не видя как никът RL2 в айсикюто най-неочаквано просветна в зелено и след секунда отново се изключи. Пристигналото съобщение гласеше само: „Направих го.“
Втора глава
Ребрандиране
понеделник, 12 часа и 27 минути
Седнал във високото сребърно кресло под огромното пано във вид на скръстени крила, Гавраил разглеждаше съсредоточено присъстващите. Лека-полека го обземаше ледена ярост. Хората покрай дългата маса, общо взето, се веселяха — разказваха нови вицове, пиеха светена вода от малки кристални бутилчици и се хвалеха с новите си електрически машинки за модерно подстригване на перата. Уж вече бяха минали милиони години от момента, когато Гласа благоволи да сътвори Вселената, и за това време ангелите биха могли да свикнат да се явяват на всекидневното заседание в уречения час. Само че те не бяха свикнали и вече бяха минали двайсет минути, а важното заседание все не можеше да започне, защото служителите още не се бяха набъбрили. Разбира се, главното началство с неговия безпрекословен авторитет не беше тук, а пък тоя Гавраил кой ли щеше да го слуша? През последните петстотин години ангелите не можеха да бъдат наказвани и дори глобявани, тъй като началството забраняваше такива неща, понеже това било светлата Небесна канцелария, а не мрачният Град, където режимът се градеше върху жестокото смачкване на индивидуалността на всяка личност. И един вид каква щеше да е в такъв случай разликата между приветливия Рай и суровия Ад, ако и в Рая всички започнеха да ходят под строй, подчинявайки се на строга дисциплина и безпрекословни заповеди? Трябваше да се подхожда по-снизходително. Да, началството имаше известно право, защото те и без това вече бяха забранили всичко възможно, и в момента беше по-лесно дори Бен Ладен да пристигне с туристическа виза в Ню Йорк, отколкото един обикновен човек да мине през райските врати. В резултат на това в Небесната канцелария почти нямаше хора, построените за праведниците разкошни вили на тропическите острови пустееха, а в четирийсететажните луксозни небостъргачи живееха най-много по трима-четирима души. Сто пъти бяха казвали на началството, че трябва да организират ПО-МАЩАБНА, качествена и скъпа реклама на Земята, та хората да сънуват райските селения, да си мечтаят да попаднат в Рая и да превърнат това в основна цел на живота си. Защото още през Средновековието никой вече не се хващаше на мухлясалите правила, които представителите на Гласа рекламираха на Земята: не кради, не убивай, не прелюбодействай (камо ли през XXI век. когато всяка омъжена жена имаше най-малко по двама любовника), а след това ще ти е писано да можеш вечно да летиш из облаците по пижама и да похапваш ябълки. Но проблемът се състоеше в това, че Гласа се решаваше на такива неща доста неохотно, понеже небесният Рай сам по себе си бил възхитителен бранд и затова нямало нужда да го рекламират. И изобщо всяка реклама била призвана да лъже хората, а това противоречало на райските правила. Аха-аха. Да се разсъждава така беше добре в епохата на Ренесанса, но в нашето цинично време без реклама не можеш да стигнеш доникъде. Ако това зависеше от Гавраил, той отдавна вече да е наел първокласни специалисти отвън и да е направил ребрандиране. Ето на, и сега началството изчезна безгрижно в поредния си отпуск на Земята, а всички съвещания и заседания се стовариха като чук върху неговите криле. Обемът на работата беше невъобразим и колкото и да се гърчиш, задължително ще извършиш нещо неправилно. Неприятно му бе да си спомня КАК го отнесе миналия път, когато началството излезе в отпуск и в този момент най-неочаквано избухна Втората световна война… След като се върна, Гласа без малко не му откъсна крилете. Сетне и колегите му, и най-добрите му приятели го мачкаха по събранията с такава радост и упоение, че не беше ясно как изобщо се задържа на поста първи заместник. По този въпрос беше най-добре да не се търси нещо ново, а старите традиции да се върнат. Защо да не отстраняват още в самото начало такива земни лидери като Хитлер? Нали в библейските времена имаше съвсем открита практика почти всеки месец на Земята да се изпращат ангели на възмездието. И трябва да отбележим, че това бяха много печени момчета — две от тях без проблеми пометоха два големи града едновременно — Содом и Гомор, и то до такава степен, че от тях не остана камък върху камък. Не, райският отряд със специално предназначение не беше разформирован, съществуваше формално до ден-днешен и проформа дори се провеждаха тренировки. Но, общо взето, бойците му скучаеха в продължение на столетия, сражавайки се лениво само на шах в базата, и сигурно окончателно се бяха простили с бойните си навици. Причината за това беше проста — Гласа изгуби интерес към човечеството, което бе създал, след като установи, че то изобщо не се оказа чак толкова симпатично, както си го бе представял, докато конструирал Адам и Ева. И след като се умори да развихря безкрайни войни, кръвопролитни наказания и страсти по златния телец, в крайна сметка Гласа плю на цялата тази работа с думите: „При тези, ако ще да изпращаш ангели на възмездието всеки ден, пак няма да има никаква полза.“ Сетне остави хората сами на себе си. Тайничко наивно се надяваше, че те ще се вразумят и отново ще дойдат при него. Но това не се случи…