Директорът бил отсреща в училището и преподавал старогръцки на шести клас, така че епископът бил принуден да чака, изгарящ от безпокойство, да стане дванайсет и половина и да удари звънецът. Стоял той до прозореца и едва сдържал нетърпението си, докато най-сетне директорът се задал, пристъпвайки тежко като човек с обременено съзнание.
— Е? — извикал епископът, щом онзи влязъл в стаята.
Директорът смъкнал мантията и шапката си и се отпуснал вяло в едно кресло.
— Не мога да си обясня — изстенал той — що за лудост ме прихвана снощи. Епископът бил не по-малко потресен, но не можел да понася подобно малодушие.
— Не те разбирам, Боклук — вирнал той високомерно глава. — Да боядисаме статуята, бе наш дълг, нашият знак на протест срещу незаслуженото превъзнасяне на една личност, която беше крайно недостоен наш съученик.
— И предполагам, че твой дълг беше също така да забучиш шапката си на главата му?
— Виж, тук — изкашлял се смутено епископът — може би съм попрекалил. Смяташ ли, че това относително необмислено действие е навело властите на съмнения спрямо нас?
— Объркани са и не знаят какво да мислят.
— Какво е становището на управителния съвет?
— Държат да открия виновника. Намекват, че ако не успея да сторя това, последствията щели да бъдат твърде неприятни.
— Смяташ, че ще те лишат от директорското място?
— Тъкмо за това намекват. Ще бъда помолен да си подам оставката. А в такъв случай пропадат всичките ми шансове да стана епископ.
— А ти да не мислиш, че е кой знае каква благодат да си епископ? Право да ти кажа, Боклук, хич няма да ти хареса.
— Много ти отиват тези приказки, Боко! Още повече, че ти ме натопи в тази история, глупаво магаре такова!
— И таз добра! Теб не по-малко от мен те сърбяха ръцете!
— Да, ама идеята беше твоя!
— А ти само чакаше някой да ти я подскаже!
Двамата мъже разгорещено се изправили един срещу друг и за някаква част от секундата положението изглеждало неудържимо. Но епископът се съвзел.
— Боклук! — казал той с чудната си усмивка и хванал другарчето си за ръка. — Не ни прилича да се дърлим по този начин. Напротив — трябва да обединим усилията си и да намерим изход от кашата, в която се насосахме въпреки благородния повод, който ни подтикна. Какво ще кажеш, ако…
— И аз си го помислих, но няма да стане. Бихме могли, разбира се…
— И от това нищо няма да излезе — въздъхнал епископът.
Поседели замислени и както си седели, вратата се отворила.
— Генерал Кръвникър — обявил икономът.
— „О, защо нямам крилете на гълъб?“, Псалтир, 14:6 — въздъхнал епископът.
Желанието му да бъде преместен от това място по възможност с най-голяма бързина трудно можело да се нарече неразумно. Генерал Хектор Кръвникър, кавалер на сума ти ордени, след оставката си от активна служба в армията преди доста години бил натоварен да отговаря за разузнаването в Западна Африка, където безпогрешният нюх му спечелил сред туземното население прякора Уа-на-Мамка-му-Бжинго, което в свободен превод може да се предаде като Големия Шеф Дето Вижда През Дупката На Геврека.
С две думи, човек, когото е невъзможно да измамиш. И последният човек, който според епископа би трябвало да извършва настоящото разследване.
Генералът нахлул в стаята със стегната военна походка. Имал зорки очи, увенчани с гъсталак от побелели вежди, а погледът му бил прекалено проницателен, за да достави удоволствие на епископа.
— Лоша работа тази — започнал Кръвникър. — Лоша работа. Лоша работа.
— Така си е — заекнал епископът.
— Поразително лоша работа. Поразително. Поразително. Научихте ли вече какво открихме на главата на статуята? На статуята? На статуята? Вашата шапка, епископе. Вашата шапка. Вашата шапка.
Епископът направил опит да се овладее. Мислите му се виели в бурна вихрушка, тъй като навикът на генерала да повтаря всичко по няколко пъти правел нощната им лудория да изглежда многократно по-осъдителна. За миг се видял на подсъдимата скамейка, задето е боядисал три статуи с три кутии розова боя и сетне им нахлузил три шапки на главите. Но той бил силен мъж и се овладял, доколкото можел.
— Как така шапката ми? — войнствено попитал той. — Откъде сте толкова сигурен, че това е моята шапка? Кой знае колко епископи са се мотали снощи из училищния двор? Никой не ги е броил!