— Нима?
— За да ме спасиш, ти си го въодушевил да направи това признание, Мълинър. Не отричай!
Огъстин се усмихнал смутено.
— Няма какво толкова, епископе, уверявам ви.
— Надявам се, че уреждането на въпроса не те е въвлякло в прекалено големи разноски. Доколкото съм лично запознат с по-малките братя, младежът едва ли би извършил такова благородно дело напълно безвъзмездно.
— О, само две лири. Поиска ми три, но успях да сваля цената. Възмутително! — възкликнал разпалено Огъстин. — Три лири за такава дреболия! Направо му го казах.
— Ще ти ги върна, Мълинър.
— Моля ви, епископе, какво са две лири!
— Не, Мълинър, ще ти ги върна. Не разполагам в момента със сумата, но ще ти изпратя чек на новия ти адрес. Викарията в Стийпъл Мъмъри.
Очите на Огъстин плувнали във внезапни сълзи. Той сграбчил ръката на епископа.
— Епископе! — задавено изхълцал той. — Как да ви се отблагодаря? Но… добре ли размислихте?
— Какво има да размишлявам?
— „Твоята обична жена“, Второзаконие, 13:6. Как ще реагира, като й кажете?
В очите на епископа блеснал решителен пламък.
— Мълинър, не съм пренебрегнал повдигнатия от теб въпрос. Но аз здраво държа юздите на положението. „Небесна птица може да пренесе твоята душа и крилата гадина да обади твоята реч“ — Книга на Еклесиаста, 10:20. Ще я уведомя за решението си оттук, по телеграфа.