— Побързай тогава. Казват, че рибата била полезна за мозъка. Изяж една консерва и се върни да ми докладваш.
— Много добре, сър.
След около десет минути той отново ми се яви.
— Допускам, сър…
— Да, Джийвс?
— Допускам, сър, че съм набелязал план за действие, който успешно би могъл да разреши създалата се сложна ситуация. Ако правилно съм ви разбрал, сър, господата Блуменфелд присъстват на кинопрожекция.
— Точно така.
— В такъв случай, сър, те няма да се завърнат в хотела преди пет и петнайсет.
— Отново си прав. Госпожица Уикъм възнамерява да им се изтърси в апартамента към пет и четвърт.
— Следователно в настоящия момент апартаментът е без обитатели.
— С изключение на Макинтош.
— С изключение на Макинтош, сър. Следователно всичко зависи от това дали господин Блуменфелд се е разпоредил госпожица Уикъм да се качи направо горе и там да изчака тяхната поява.
— Защо ще зависи от това?
— Защото, ако е постъпил по посочения начин, то нещата твърде се опростяват. Единствено е необходимо госпожица Уикъм да пристигне в хотела в пет часа. Вие също ще бъдете там, сър, и ще се промъкнете към апартамента. Ако господата Блуменфелд не са се върнали още, госпожица Уикъм ще отвори, вие ще влезете, ще приберете кучето и ще си тръгнете.
Аз го загледах със зяпнала уста.
— Колко консерви риба изяде, Джийвс?
— Нито една, сър. Не обичам консервирана риба.
— Искаш да кажеш, че тази велика, зряла, изумителна мисъл ти хрумна от само себе си, без начален тласък от фосфора в рибата?
— Да, сър.
— Ти наистина нямаш равен на себе си, Джийвс!
— Благодаря ви, сър.
— Един момент!
— Моля, сър?
— Ами ако псето не пожелае да тръгне с мен? Нали му знаеш кокошия мозък. Нищо чудно да е свикнало с новото си положение, напълно да ме е забравило и да погледне на моя милост като на непознат натрапник.
— И за това съм помислил, сър. Най-находчиво ще постъпите, ако напръскате крачолите на панталоните си с анасонова есенция.
— Анасон ли каза?
— Да, сър. Той широко се използва в кучекрадските среди.
— Ама, Джийвс… чакай… как така… анасон…
— Намирам го за крайно наложително средство, сър.
— Откъде да го взема?
— От всяка аптека, сър. Ако излезете още сега да си набавите едно шишенце, аз ще позвъня на госпожица Уикъм с цел да я уведомя за мерките, които възнамерявате да предприемете, и да установя дали ще бъде допусната в апартамента преди пристигането на господата Блуменфелд.
Не знам какъв е рекордът по най-бързо отскачане до аптека и закупуване на анасонова есенция, но трябва да е мой. Мисълта, че с всяка изминала минута леля ми Агата наближава Лондон, предизвика у мен неподозиран скоростен взрив. Толкова бързо се върнах в апартамента, че за малко да се натъкна на себе си, излизащ през вратата.
Джийвс ме посрещна с ободрителни новини.
— Всичко се урежда по извънредно задоволителен начин, сър. Господин Блуменфелд действително е оставил нареждане да пуснат госпожица Уикъм да се качи в апартамента му. Младата дама вече е на път за хотела. Ще я заварите там.
Каквото и да ми говорите за стария Джийвс — аз самият и досега твърдя, че възгледите му за официалните ризи са закостенели и граничат с реакционното, — не можете да отречете, че като плановик на кампании няма равен на себе си. Наполеон би могъл да се поучи задочно от него. Щом начертае някакъв план, на теб ти остава само да го следваш в най-малките подробности и всичко ще е тип-топ. В настоящия случай нещата се развиха точно както ги предначерта. И през ум не ми беше минавало, че да крадеш кучета е по-лесно, отколкото да излапаш паница леща. Винаги бях смятал, че за това са необходими хладен ум и стоманени нерви. Сега вече знам, че всяко дете може да краде кучета, стига да го направлява Джийвс. Стигнах хотела, промъкнах се, незабелязан от никого, нагоре по стълбите, помотах се малко из коридора, като се правех на фикус, в случай че се зададе някой, и не след дълго вратата на апартамента се отвори, Боби надзърна през процепа, а отвътре се изстреля Макинтош с набърчен от страстно душене нос.
След като по този начин установихме контакт, останалото се оказа песен. Просто се оттеглих, следван по петите от животното, в посочения ред. Слязохме по стълбите в отлична форма — моя милост, смърдяща до пръсване, и псето, вдишващо жадно букета от миризми — и след няколко напрегнати минути вече бяхме в безопасност в едно такси и се носехме към дома. Лондон не е бил свидетел на по-чиста работа от моята.
Щом пристигнахме, връчих Макинтош на Джийвс с указанията да го заключи в банята или другаде, докато спре да действува обаянието, струящо от крачолите ми. Сетне отново отдадох дължимото на верния ми Джийвс.