— Искаш да кажеш дебели мъже, нали?
— Да, сър.
— Че защо?
— Не бих могъл да кажа, сър.
Минута мълчание.
— Че аз съм си баш дебел! — замислено издума господин Блуменфелд.
— Не бих се осмелил да правя подобни изявления, сър, но щом вие твърдите… Може би ще си спомните, че когато му бе съобщено за вашето пристигане днес на обяд, господин Устър, не разчитайки на силата на своя самоконтрол, отказа да присъства.
— Точно така. Изфуча от къщата в мига, в който пристигнах. Синът ми беше озадачен. Всъщност и двамата бяхме озадачени.
— Да, сър. Предполагам, че господин Устър е искал да избегне евентуални неприятности, каквито са се случвали по-рано… А що се отнася до миризмата на анасон, сър, мисля, че проследих източника й. Освен ако не греша — струва ми се, че се носи иззад онова канапе. Нищо чудно господин Устър да е заспал там.
— Да е какво?
— Заспал, сър.
— Често ли спи на пода?
— Най-вече следобед, сър. Желаете ли да го разбудя? — Не!
— Стори ми се, че възнамерявахте да му съобщите нещо, сър.
Старият Блуменфелд си пое дълбоко въздух.
— Така беше — прошепна той. — Но сега разбрах, че не е така. От теб искам само да ме измъкнеш оттук жив — нищо друго.
Чух затварянето на вратата, а миг след това се хлопна и външната врата. Изпълзях от убежището си. Там зад канапето не беше кой знае колко уютно и аз изпитах удоволствие да съм другаде. Джийвс се върна.
— Отиде ли си, Джийвс?
— Да, сър.
Аз го дарих с благодарен поглед.
— Това беше една от големите ти сполуки, Джийвс.
— Благодаря ви, сър.
— Не мога да разбера обаче защо той изобщо се появи тук. Как е разбрал, че съм задигнал Макинтош?
— Позволих си да препоръчам на госпожица Уикъм да спомене пред господин Блуменфелд, че ви е забелязала да измъквате животното от апартамента. Поводът, който изтъкнахте относно вероятността тя да бъде заподозряна в съучастничество, не бе убягнал от вниманието ми. Бях убеден, че това ще вдъхне на господин Блуменфелд доверие в госпожица Уикъм и ще затвърди доброто му мнение за младата дама.
— Ясно. Рисковано, бих казал, но по всяка вероятност действието ти е било оправдано. Какво държиш в ръката си?
— Банкнота от пет лири стерлинги, сър.
— А, дето ти я дадох.
— Не, сър. Тази получих от господин Блуменфелд.
— Ъ? Че за какво ти е дал толкова пари?
— Той твърде любезно ме възнагради, когато му връчих кучето, сър.
Аз се опулих.
— Искаш да кажеш, че си…
— Не става дума за Макинтош, сър. Въпросният Макинтош се намира в момента в спалнята ми. Кучето, което му предадох, бе закупено от мен в магазина на Бонд Стрийт, докато вие отсъствахте. Шотландските териери твърде силно си приличат, сър, и само очите на любовта са в състояние да направят някаква разлика. С удоволствие мога да отбележа, че господин Блуменфелд не откри невинната измама.
— Джийвс — започнах аз и не ме е срам да призная, че го казах с пресеклив глас. — Ти наистина нямаш равен на себе си.
— Много ви благодаря, сър.
— Щастие цари навсякъде само защото главата ти е издута на най-неочаквани места, което ти дава възможност да мислиш два пъти по-умно от двама души, взети заедно. Леля Агата е наред, аз съм екстра, Уикъмови — майка и дъщеря — също, а и Блуменфелдови, баща и син, са от доволни по-доволни. Докъдето стига взорът се стелят само щастливи люде. Една петачка не е достатъчна, Джийвс. Ако допуснех светът да допусне, че Бъртрам Устър ще допусне да бъдеш възнаграден с някакви си жалки пет лири за такава вярна служба, никога не бих могъл да погледна света в очите. Ето още една.
— Благодаря ви, сър.
— И още една.
— Много ви благодаря, сър.
— И трета за късмет.
— Наистина, сър, твърде много съм ви задължен. Извинете, сър, но ми се струва, че чувам телефона.
Той се запъти към коридора и след малко го чух да повтаря безспир: „Да, госпожо.“
— Госпожа Спенсър-Грегсън желае да разговаря с вас, сър — съобщи ми той, като се върна след малко.
— Леля Агата?
— Да, сър. Обажда се от гара Виктория. Желае да се свърже с вас във връзка с кучето Макинтош. Доколкото разбрах, иска да чуе от собствената ви уста, че с него всичко е наред.
Аз си оправих вратовръзката. Подръпнах надолу жилетката. Подръпнах нагоре ръкавите на ризата. Чувствах се като нов.
— Води ме при нея, Джийвс! — казах.