На обед спряха за кратка почивка. Когато възобновиха ездата, Ерагон забеляза, че очертанията са добили поясни форми. Вече се виждаха обраслите с гори склонове. Въздухът над тях беше бял, с някакъв странен отблясък. Младежът примигна, мислейки, че това е мираж, но белотата остана. Реши да го обсъди с Муртаг и Сапфира, но внезапно осъзна какво вижда.
Хълмовете всъщност бяха основите на гигантски планини. С изключение на горите в долната част, планините бяха покрити със сняг и лед. Това беше подлъгало Ерагон. Той вдигна поглед и потърси върховете, но не можа да ги види. Планините се извисяваха към небето и потъваха в облаците. „Те са безкрайни!“ И преди бе чувал разкази за планините Беор, но винаги беше смятал, че са преувеличени. Сега разбираше колко верни са били. Сапфира усети възхищението му и също се загледа.
— Чувствам се като гущерче. В сравнение с тях съм толкова малка!
— Сигурно сме близо до края на пустинята, щом вече виждаме планините!
— Като гледам размерите им, може и да сме на петдесет левги от тях. Трудно е да се прецени разстоянието. Изглеждат като добро скривалище за елфите и Варден.
— Цели народи биха могли да се крият там. Как ли се живее на такова място?
Ерагон се приближи до Муртаг и му посочи хоризонта с усмивка.
— Какво?
— Погледни по-внимателно.
— Нищо не… — Той застина с отворена от учудване уста. — Това е невъзможно! Знаех, че планините са огромни, но чак път толкова!
— Дано животните там да не са с подобни размери — засмя се Ерагон.
— С удоволствие ще си намеря една сянка и ще почина няколко дни. Това преследване ми омръзна.
— И аз съм уморен, но не искам да спирам, докато жената не се оправи, или не умре.
— Не знам как ще й помогнеш — възрази Муртаг, — като пътуваш постоянно. Едно легло ще й се отрази по-добре, отколкото висенето под Сапфира.
— Вероятно си прав. Когато стигнем планините, може да я заведа в Сурда. Там сигурно ще има лечител, който да знае какво й е.
— Ще мислим за това после. Първата ни цел е да достигнем Беор. Там поне няма да се притесняваме от преследвачи. В края на деня местността започна да се променя. Пясъкът отстъпи и се появи напукана земя, обрасла с червеникава трева. Във въздуха се носеше хладен, свеж ветрец. Конете усетиха промяната и се понесоха напред нетърпеливо.
Когато слънцето залезе, планинските склонове бяха само на няколко левги. В полята подскачаха стада газели, които привличаха гладния поглед на Сапфира. Пътниците спряха и си направиха лагер до едно поточе, доволни, че са прекосили суровата пустиня Хадарак.
КРЪСТОПЪТ
Изтощените пътници се събраха около огъня и започнаха да се поздравяват щастливо. Сапфира изрева радостно и подплаши конете. Ерагон гледаше пламъците, горд, че за пет дни са изминали почти шейсет левги. Разстоянието беше значително дори за пратеник, който може да сменя коня си.
„Вече сме извън Империята“.
Чувстваше се доста странно. Бе живял само под управлението на Галбаторикс, а близките му бяха избити от хората на краля. Сега беше свободен. Вече нямаше нужда да се крие със Сапфира и да избягва градовете. Но все пак му бе мъчно.
Погледна към блестящите звезди на небето и се замисли дали да не си построи дом в пустошта, но беше видял твърде много от зверствата на Галбаторикс. Вече не ставаше дума само за отмъщение. Негов дълг като Ездач бе да подкрепи хората, които се бореха срещу краля.
Младежът въздъхна и погледна неподвижната жена. Лицето й беше осветено от огъня и изглеждаше още по-нежно. Внезапно му хрумна една идея.
Можеше да чува мислите на животните и да общува с тях, макар че го правеше единствено със Сапфира. Беше запомнил наставленията на Бром да не прониква в човешко съзнание и с изключение на опита с Муртаг, ги спазваше.
Зачуди се дали е възможно да се свърже с ранената, въпреки състоянието й.
„Мога да науча от спомените й защо не се събужда. Но дали ще ми прости, ако се възстанови? Нямам избор, трябва да опитам“. Без да обяснява намеренията си на останалите, той коленичи до жената и положи дланта си на челото й.
Ерагон затвори очи и потърси нейното съзнание. Откри го изненадващо лесно и бързо. То беше чисто и ясно, като звън на камбана, а не замъглено и пълно с болка, както очакваше. Внезапно почувства един леден кинжал в главата си. Успя да отблъсне атаката, но установи, че не може да прекъсне контакта. Младежът започна да се защитава по всички възможни начини, но почувства нов удар. Болката беше по-слаба, обаче наруши концентрацията му. Елфката се възползва от това, за да съкруши съпротивата му.