— Не и открито. Но как можеше да не ти помогна срещу Ра’зак? А след това как бих те изоставил в Гил’еад? Работата е там, че ти си твърде безпомощен и караш другите да се грижат за тебе — извика Муртаг и го блъсна.
— Не ме докосвай — отвърна Ерагон. Думите накърниха гордостта му, но осъзнаваше, че в тях има зрънце истина.
— Нима ще ме удариш? Караш ме да се смея. — Муртаг пристъпи напред, но младежът го изпревари и го удари в корема.
— Казах да не ме докосваш!
Мъжът се преви и изруга. След това изкрещя и се хвърли върху Ерагон. Двамата паднаха на земята и започнаха да си разменят удари. Младежът се опита да ритне противника си, но не уцели и стъпи в огъня, изпращайки множество искри във въздуха.
Муртаг се обърна, като дишаше тежко, и се приготви за нов удар. В този момент опашката на Сапфира се стовари между двамата и се чу страховито ръмжене. Ерагон не й обърна внимание. Опита се да я прескочи, но една ноктеста лапа го посрещна във въздуха и го събори на земята.
— Достатъчно!
Той се опита да отмести крака на Сапфира от гърдите си и видя, че Муртаг е съборен по същия начин. Драконът изръмжа отново и щракна със зъби.
— Биете се като кучета за кокал. Какво щеше да каже Бром?
Ерагон усети, че се изчервява, и отмести поглед.
— Сега, ако не искаш да лежите така цяла нощ, попитай учтиво Муртаг какво го притеснява. И му кажи, че няма да търпя обиди и от двама ви.
— Няма ли да ме пуснеш?
— Не.
Ерагон се обърна към спътника си. Муртаг избегна погледа и завъртя глава към небето.
— Няма ли да ни остави?
— Не, не и ако не поговорим. Иска да те питам какво те тревожи толкова. Сапфира изръмжа утвърдително. Муртаг измърмори нещо под носа си, но усети как ноктите й се свиват и заговори сърдито:
— Казах ти го и преди. Не искам да ходя при Варден.
— Не искаш или не можеш?
— Не искам! Те очакват от мене нещо, което не мога да направя.
— Да не си откраднал нещо?
— Де да беше толкова просто.
— Добре де, какво си направил? Убил ли си някого, или си спал с неподходяща жена?
— Родил съм се. — Муртаг отново бутна крака на Сапфира и този път тя пусна и двамата. Те се изправиха и започнаха да изтупват дрехите си.
— Избягваш въпросите ми.
— И какво? Няма значение защо съм в такова положение, казвам ти, че Варден няма да ми се зарадват дори ако им донеса главата на краля. Ще ме поздравят, но няма да ми се доверят. А ако пристигна при сегашните обстоятелства, направо ще ме оковат.
— Кажи ми за какво става въпрос. И аз съм правил неща, с които не се гордея, така че няма да те съдя.
— Не съм направил нищо, с което да заслужа такова отношение. Единственият ми грях е, че съществувам. Разбираш ли, баща ми…
Сапфира изсъска и ги прекъсна внезапно.
— Вижте!
Те проследиха погледа й на запад.
— Мътните да ме вземат! — възкликна Муртаг. Колона войници се движеше успоредно на планините и приближаваше към тях. Беше дълга почти миля. Войниците сигурно бяха стотици. Оръжията им сияеха на вечерната светлина. Пред тях яздеше колесница с червено знаме.
— Империята. Открили са ни някак.
— Да — каза Муртаг, — но това са ургали, а не хора.
— Откъде знаеш?
— Това знаме е на един ургалски вожд. Изключително жесток и зъл.
— Виждал ли си го?
— Веднъж за кратко. Все още нося белези от срещата. Тези ургали може и да не са били пратени за нас, но вече ни видяха и ще ни преследват. Няма да ни оставят, особено, ако са чули за Гил’еад.
Ерагон побърза да загаси огъня.
— Трябва да бягаме! Ти не искаш да идваш при Варден, но аз трябва да занеса Аря при тях, иначе ще умре. Ела с мене до езерото Коща-мерна, а след това може да се разделим. Ако тръгнеш сега, ургалите ще те преследват и ще те спипат, като си сам.
— Добре — каза Муртаг и започна да оседлава Торнак, — но когато наближим Варден, аз се махам.
Ерагон искаше да му зададе още въпроси, но нямаше време. Сапфира разпери криле и се вдигна над лагера, докато те събираха багажа.
— Накъде да летя?
— На изток, покрай планините.
— Чудя се защо са тук. Може би ще нападат Варден.
— Тогава трябва да побързаме и да ги предупредим.
Младежът поведе Снежноплам в здрача. Скоро ургалите потънаха в настъпващата нощ.
СБЛЪСЪК НА ВОЛИ
На сутринта бузата на Ерагон се беше схванала от притискане към врата на Снежноплам, а тялото му го болеше от боя с Муртаг. Двамата се бяха редували да спят на седлата през цялата нощ. Това им беше позволило да натрупат преднина пред ургалите, но не бяха сигурни дали ще я задържат. Сега всичко зависеше от издръжливостта на конете. Планините хвърляха сянка и беше по-студено. На север се виждаха очертанията на пустинята.