— Трябва да се нахраня — обади се Сапфира. — Изминаха два-три дни, откакто за последен път ловувах. Мисля, че ще успея да хвана някой елен набързо.
Ерагон се усмихна на нетърпението й.
— Добре, тръгвай, но остави Аря тук.
— Няма да се бавя.
Ерагон отвърза Аря и я прехвърли на седлото на Снежноплам. След това подтичваше до конете, като я придържаше. Нито той, нито Муртаг нарушаваха тишината. Караницата изглеждаше забравена, но синините оставаха. Сапфира се нахрани за около час и се върна.
Спряха до едно езерце, за да напоят конете. Ерагон откъсна една тревичка и се загледа в Аря. Звук от изваждане на меч го откъсна от спокойствието му. Той сграбчи Зар’рок и се обърна тревожно. Муртаг му посочи върха на един близък хълм, на който беше застанал висок мъж с кафяво наметало, яхнал дорест кон. Зад него се виждаха двайсетина конници.
— Дали са от Варден?
— Според Аря трябва да са далеч оттук — отвърна Ерагон, докато поставяше тетива на лъка си. — Но пък може да е някакъв патрул.
— Или да са разбойници.
— Дали да не се опитаме да избягаме? — попита младежът и прикри елфката с едно одеяло. Конниците сигурно я бяха забелязали, но можеха да решат, че е човек.
— Няма смисъл. Торнак и Снежноплам са бойни коне, а не спринтьори, пък и са уморени. Тези мъже ще ни настигнат, преди да изминем и половин миля. Освен това има вероятност да ни кажат нещо важно. По-добре предупреди Сапфира.
Ерагон вече се беше заел с това.
— Не се показвай, освен, ако не е наложително. Вече не сме в Империята, но не искам да се разчува за нас.
— Не се безпокой. По-добре се приготви да използваш магия.
Мъжете на хълма продължаваха да ги наблюдават. Ерагон стисна нервно меча си. Стоманената дръжка го успокои.
— Ако ни нападнат, мога да ги подплаша с магия. Ако не помогне, ще се намеси и Сапфира. Чудя се как ли ще реагират, като разберат, че съм Ездач? Може да е достатъчно, за да избегнем боя.
— Не разчитай на това. Ако се стигне до схватка, ще трябва да избием възможно най-много от тях, за да им покажем, че не си струва да ни нападат. Водачът даде знак с боздугана си и конниците препуснаха към тях. Мъжете размахваха копия и крещяха силно. Носеха парцаливи дрехи, а оръжията им бяха ръждясали. Четирима имаха лъкове.
Водачът отново направи знак и непознатите ги обградиха. Ерагон сви устни. Беше готов да ги удари с магия, но се удържа.
„Не знаем какво искат от нас“.
Командирът ги огледа внимателно и присви вежди.
— Тези коне са по-добри от крантите, които намираме обикновено — каза той. — Григ ще бъде доволен. Думите му предизвикаха подозрение в Ерагон.
— Сапфира.
— Колкото до вас двамата, свалете оръжията, ако не искате да ви застреляме.
Муртаг повдигна меча си.
— Кой си ти и какво искаш? Ние сме свободни хора и пътуваме с мир. Нямаш никакво право да ни спираш.
— Имам всички права да ви спирам — отвърна мъжът подигравателно. — Колкото до името ми, то не е важно. Робите не се обръщат към господаря си по име, освен, ако не искат да бъдат наказани.
Ерагон изруга наум.
„Търговци на роби!“
Спомни си за търга в Драс-Леона. Усети как гневът го изпълва и погледна мъжете с омраза.
— Хвърлете оръжията и се предайте! — извика водачът.
Разбойниците очакваха напрегнато какво ще сторят двамата пътници. Един от мъжете махна одеялото от Аря и разкри лицето й.
— Торкенбранд, това е елф!
Водачът се доближи и подсвирна.
— Колко ли струва? — попита някой.
— Цяло състояние. Империята ще ни даде камара злато за нея!
Разбойниците се разкрещяха от радост. Ерагон усети приближаването на Сапфира.
— Атакувай сега! Но ги остави да бягат, ако се изтеглят.
Тя сви крила и се гмурна надолу. Муртаг улови сигнала и удари един от мъжете с лакът, след което смушка Торнак с пети. Бойният жребец скочи напред и смаза разбойника с копита.
Ерагон вдигна ръка и изрече думи на древния език, възползвайки се от моментното объркване. Сфера от син пламък се разби в средата на конниците и ги посипа с огнени капки. В същото време Сапфира се приземи до него, отваряйки грамадните си челюсти.
— Пазете се! Аз съм Ездач! — изкрещя младежът и размаха червения си меч. — Бягайте, ако искате да живеете.