Мъжете се развикаха и обърнаха коне, прегазвайки се един друг. В суматохата някой удари Торкенбранд в гърба и го събори от коня. Разбойниците не обърнаха внимание на падналия си водач и препуснаха с всички сили.
Торкенбранд се надигна на колене. От слепоочията му течеше кръв. Муртаг слезе от коня си и се приближи до него. Мъжът вдигна ръце, сякаш да се предпази. Муртаг го погледна студено и замахна, отсичайки главата му, преди Ерагон да реагира.
— Полудя ли? Защо трябваше да го убиваш?
— Не виждам защо се разстройваш — отвърна Муртаг и избърса острието си в дрехите на убития.
— Да се разстройвам ли? Не ти ли хрумна, че можем да го оставим и да продължим пътя си? Не! Вместо това реши да го екзекутираш, при положение че той бе беззащитен.
— Не можех да го оставя. Твърде опасно беше. Другите избягаха, а този нямаше да стигне далеч без кон. Не искам да разкаже на ургалите за Аря. Затова реших…
— …да го убиеш!
Сапфира помириса любопитно отрязаната глава и отвори уста, но после се отказа и отстъпи.
— Просто се опитвам да оцелея. Моят живот е по-важен от този на някой непознат.
— А къде е съчувствието ти?
— Съчувствие ли? Съчувствие? Не мога да проявявам съчувствие към враговете си. В противен случай щях да съм умрял отдавна! Защитавам се на всяка цена.
— Можещ да оправдаеш всяко убийство по този начин — измърмори Ерагон и прибра меча си.
— Да не мислиш, че ми харесва? — извика Муртаг. — Животът ми е бил в опасност, откакто съм се родил! През целия си живот съм избягвал заплахите. Никога не съм заспивал спокойно, защото не знам дали ще се събудя сутринта. Не съм бил в безопасност дори в корема на майка си. Ти не разбираш, но ако бе преживял такива неща като мене, щеше да се научиш да не разчиташ на случайността. Този човек беше опасен и аз го отстраних. Не съжалявам и няма да се обвинявам за това.
— Все пак бе погрешно. — Ерагон върза Аря на Сапфира и се качи на коня си. — Да тръгваме.
Продължиха да яздят в бясно темпо. Заради планините разстоянието, което изминаваха, изглеждаше малко, но напредваха добре. Когато спряха за нощувка, се нахраниха мълчаливо.
— Аз ще поема първата смяна — заяви Ерагон.
Муртаг кимна и си легна, обръщайки се с гръб към него.
— Искаш ли да поговорим?
— Не, не сега. Искам да помисля. Объркан съм.
— Обичам те, малкия.
— И аз тебе.
Тя се сви на кълбо и го обгърна. Ерагон остана неподвижен, загледан в мрака с безпокойство.
ПОЛЕТ НАД ДОЛИНАТА
На сутринта Сапфира отлетя с Ерагон и Аря. Младежът искаше да се махне за малко от Муртаг. Сапфира се издигаше нагоре и той се разтрепери от студ.
— За какво мислиш? — попита го тя.
— Това вчера си беше убийство. Няма друга дума.
Планините се извисяваха над тях, въпреки че Сапфира летеше много нависоко.
— Наистина беше прибързано, но Муртаг се опита да направи това, което е правилно. Търговците на роби заслужават смърт. Ако не бързахме, щях да ги подгоня и да ги разкъсам всичките.
— Да, но Торкенбранд беше беззащитен. Дори да е искал да се предаде, Муртаг не му даде такава възможност. Поне да можеше да се защити.
— Ерагон, ако Торкенбранд се беше съпротивлявал, резултатът щеше да е същият. Знаеш, че малцина могат да се мерят с тебе и Муртаг. Не виждам кой знае каква чест да умреш в неравностоен дуел.
— И аз вече не знам кое е правилно. Не мога да открия смислени отговори.
— Понякога няма отговори. Вече познаваш Муртаг. Прости му. А ако не можеш да му простиш, не забравяй, че той ти мисли доброто. Все пак ти спаси живота. И то неведнъж.
Ерагон се намръщи и се размърда на седлото. Наведе се над рамото на Сапфира, за да провери къде е Муртаг. Вниманието му беше привлечено от движение в далечината.
Ургалите си правеха лагер до един поток, покрай който бяха преминали вчера. Как бе възможно: съществата пътуваха пеша и ги настигаха! Сапфира също забеляза ургалите и побърза да се снижи.
— Надявам се, че не са ни видели.
Ерагон не хранеше илюзии. Той отбеляза:
— Вождът им ги пришпорва здраво.
— Да, може би всичките ще умрат скоро от изтощение.
— Какво става? — попита Муртаг, когато се приземиха край него.
— Ургалите ни настигат — отвърна младежът и посочи дима от лагера им.
— Колко още трябва да пътуваме?
— Предполагам, че нормално биха ни трябвали пет дни. Но със скоростта, с която се движим — само три. Обаче ако не стигнем до утре, ще ни догонят, пък и Аря вероятно ще умре.