— Дръж се тогава!
Сапфира стремително започна да набира височина. Долината се превърна в зелена линия под тях и скоро навлязоха в облаците. Ерагон се надяваше, че няма да се блъснат в нещо. Той вдигна ръка и я размаха във въздуха. Веднага се образуваха капчици вода и ръкавът му се намокри.
Нещо сиво премина покрай него и той забеляза един гълъб, който бясно размахваше крилата си. Около едното му краче имаше бяла връвчица. Сапфира щракна със зъби, но гълъбът се отърва на косъм и потъна в облаците. Когато се издигнаха над тях, люспите на Сапфира също бяха покрити с вода и хвърляха отблясъци. Ерагон се опита да изцеди дрехите си и потрепери от студ.
Дърветата бяха отстъпили на огромни ледници. Блясъкът им принуди младежа да затвори очи. Опита се да погледне след минута, но светлината беше толкова дразнеща, че се наложи да сложи длан на лицето си.
— Как успяваш да издържиш? — попита той.
— Моите очи са по-силни.
Беше много студено. Водата в косата на Ерагон започна да замръзва. Никога преди не бяха летели толкова високо, а планините продължаваха още нагоре. Скоростта на Сапфира намаля, а дишането й стана по-трудно. Ерагон също усети, че не му достига въздух.
— Трябва да се махаме оттук. — Пред очите му започнаха да плуват червени точки. — Не мога да дишам.
Сапфира явно не го чу. Младежът се наведе напред и изкрещя с всичка сила:
— Спусни се надолу! Усилието замая главата му и той се отпусна на седлото. Свести се, когато излизаха от облаците.
— Какво стана?
— Ти припадна.
— Знам, но ти защо не ми отговаряше?
— Бях объркана. Думите ти сякаш нямаха смисъл, но усетих, че нещо не е наред, и се снижих.
— Добре, че и ти не припадна. За жалост няма как да достигнем до тези върхове. Това означава, че можем да излезем от долината само оттам, откъдето дойдохме. Защо ни свърши въздухът?
— Не знам, но повече няма да се издигам толкова. Това, което научихме, може да се окаже полезно, ако се наложи да се бием с друг Ездач.
— Дано не се налага. Нека останем на тази височина. Днес не искам да поемам повече рискове.
Сапфира започна да се рее; скоро Ерагон забеляза ургалите, които напредваха към входа на долината, и попита:
— Как успяват да поддържат такава скорост?
— Сега, като сме по-близо, виждам, че тези са по-големи от всички, които сме срещали. По-високи са от хората поне с две глави. Не знам откъде идват, но сигурно е някое сурово място, за да роди такива зверове.
— Ако продължават с тази скорост, ще настигнат Муртаг, преди да намерим Варден.
— Не се отчайвай. Възможно е да се забавят в гората. Можеш ли да ги спреш с магия?
— Да ги спра, не. — Ерагон поклати глава, но след това се сети за мъглата и се усмихна. — Но бих могъл да ги забавя малко. Младежът затвори очи и си припомни необходимите думи.
— Гат ун рейса ду ракр!
Отдолу настъпи суматоха. Мъглата пред ургалите се надигна и стана гъста като стена. Съществата се поколебаха, но продължиха напред.
Ерагон усети как силата му се изчерпва. Пое си дъх и затвори очи. Извика и освободи магията, като прекъсна контакта. Стената от мъгла рухна и се разсея. Ургалите продължиха необезпокоявано. Младежът се приведе над Сапфира и си спомни думите на Бром:
„Магията зависи от разстоянието, досущ като стрелите и копията. Ако се опиташ да повдигнеш нещо отдалечено на миля, ще ти е необходима много повече енергия, отколкото, ако си до него“. — Ще трябва да го запомня.
— Изобщо не трябваше да го забравяш. Първо пръстта в Гил’еад, сега и това. Въобще ли не си обръщал внимание на уроците? Някой път ще се убиеш от глупост!
— Внимавах, но мина доста време, а не се бях замислян за това. Досега не бях използвал магия от разстояние. Откъде да знам, че ще е трудно?
— Сигурно скоро ще опиташ и да възкресиш някого. Не забравяй какво ти каза Бром.
— Няма.
Сапфира се спусна към земята, оглеждайки се за Муртаг. Приземиха се на една поляна и видяха, че мъжът е слязъл от коня си и клечи на земята. Когато забеляза, че Ерагон не слиза от гърба й, Муртаг се изправи и отиде при тях.
— Какво става?
— Направих грешка. Ургалите влязоха в долината. Опитах се да ги объркам, но забравих едно от правилата на магията и пострадах.
— Току-що намерих вълчи следи, широки две педи. Животните тук може да са опасни дори за Сапфира. Няма да е зле да летите около мене, в противен случай може да свърша като нечия вечеря.