Ерагон разхлаби Зар’рок. Чудеше се дали е достатъчно силен, за да се бие. Сапфира се приземи на брега на реката и приклекна.
— Той идва.
Муртаг излезе от гората, като водеше конете зад себе си. Видя спътниците си, но не намали скоростта, с която се движеше. Ерагон скочи на земята и тръгна към него. Още преди младежът да започне да разказва, Муртаг каза:
— Видях, че хвърляте камъни върху ургалите. Имаше ли полза?
— Все още са зад нас. Но пък и ние почти стигнахме. Как е Аря?
— Още е жива. — Муртаг дишаше накъсано. Следващите думи произнесе с ужасяващо спокоен тон. — Има ли някаква странична долина или проход, където да се скрия?
— Беше тъмно, но доколкото успях да видя, няма.
Муртаг изруга и спря.
— Искаш да ми кажеш, че трябва да отида при Варден?
— Да. Не спирай. Ургалите са зад нас!
— Не! Предупредих те, че не искам да ходя при Варден, но ти продължи и ме натика между чука и наковалнята! Нали знаеше спомените на Аря? Защо не ми каза, че няма изход?
— Знаех само къде трябва да отидем, а не какво има наоколо. Не ме обвинявай, ти сам избра да дойдеш.
Муртаг изсъска през зъби и се обърна, като притискаше слепоочията си с ръце. Сапфира притеснено попита:
— Защо спряхте?
— Остави ме сега — отвърна Ерагон и се обърна към Муртаг: — Какво се е случило между тебе и Варден? Едва ли е нещо толкова ужасно, че да не те приютят при сегашните обстоятелства. Нима предпочиташ да загинеш, отколкото да ми кажеш? Кога най-сетне ще ми се довериш?
Мъжът мълчеше. Сапфира разтревожено напомни:
— Ургалите!
— Знам. Но трябва да разрешим това.
— Побързайте.
— Муртаг, освен, ако не си решил да умреш, трябва да отидем при Варден. Не ме карай да ходя при тях, без да знам как ще реагират на появата ти. И без това ще е достатъчно опасно.
Муртаг се обърна към Ерагон. Дишането му беше тежко и учестено, като на вълк, хванат в капан.
— Да, имаш право да знаеш. Аз съм син на Морзан, водача на клетвопрестъпниците.
ТРУДНА ЗАДАЧА
Ерагон замръзна. Съзнанието му отказваше да възприеме думите на Муртаг.
„Нима клетвопрестъпниците са имали деца? Морзан! Най-верният привърженик на Галбаторикс, човекът, който е предал Ездачите! Не мога да повярвам“. Сапфира също беше ужасена. Тя тръгна бързо към него, като чупеше клоните по пътя си.
— Внимавай! Може да използва магия.
— Ти си негов наследник? — невярващо попита младежът и посегна към дръжката на меча си. „Защо ли пътува с мене? Сигурно работи за краля“.
— Човек не си избира родителите! — Муртаг смъкна ризата си и се обърна с гръб. — Виж!
Ерагон се наведе напред, напрягайки очи в тъмното. По мургавата кожа на спътника му се простираше белезникав белег от дясното рамо до лявото бедро.
— Виждаш ли? Бях само на три години, когато го получих. Морзан беше пиян и хвърли меча си по мене. Разряза ме с това острие, което носиш сега — единственото наследство, което се надявах да получа, докато Бром не го отмъкна от трупа на баща ми. За мой късмет наблизо имаше лечител, който ме спаси. Разбери, не обичам Империята и краля. Нито искам да ти навредя!
— Излиза, че твоят баща е бил убит от…
— …от Бром — отвърна Муртаг и закопча ризата си. Зад тях се разнесе зовът на рог.
— Хайде да тръгваме!
Муртаг поведе конете напред. Сапфира остана до Ерагон, пробивайки си път през дърветата.
— Ако вървиш покрай реката, ще ти е по-лесно — каза Ерагон.
— Няма да те оставя сам с него.
Младежът беше доволен от присъствието й. „Синът на Морзан!“
— Трудно ми е да повярвам на думите ти. Откъде да знам, че не лъжеш?
— За какво ми е да лъжа?
— Може би…
— Няма как да ти докажа. Изчакай да стигнем до Варден. Те ще ме разпознаят доста бързо.
— Трябва да знам дали служиш на Империята.
— Не а и да служех, какво щях да постигна, като пътувам с тебе? Ако исках да те пленят и да те убият, щях да те оставя в затвора. — Муртаг се спъна в един клон на земята.
— Може би водиш ургалите при Варден.
— Тогава защо ще стоя още с тебе? Нали знам къде са. Защо да им се предавам? Ако исках да нападнем Варден, щях да се върна и да изчакам ургалите.
— Може да си убиец.
— Да. Но може и да не съм, нали?
— Сапфира?
— Ако искаше да ти навреди, можеше да го стори много отдавна.
Един остър клон одраска Ерагон по врата. Шумът от водопада ставаше все по-силен.
— Наглеждай Муртаг, когато отидем при Варден. Може да направи нещо глупаво, а не искам да го убият.