— Ще се постарая.
Рогът прозвуча отново. Младежът погледна през рамо. Очакваше чудовищата да се появят след миг.
Гората свърши и Муртаг спря. Бяха се озовали на каменистия бряг на езерото Коща-мерна. Водата блещукаше на звездната светлина. Скалите наоколо бяха надвиснали от двете страни на езерото и брегът беше широк само няколко стъпки.
— Към водопада ли?
— Да. — Ерагон излезе начело и избра левия бряг. Камъните под краката му бяха влажни и хлъзгави. Мястото беше малко и Сапфира вървеше, като стъпваше с два крака във водата.
— Ургали! — възкликна Муртаг, когато бяха преполовили разстоянието.
Могъщи фигури се появиха на брега, където пътниците бяха стояли преди десетина минути. Един ургал посочи Сапфира и заговори нещо. Ордата се раздели, тръгна по двата бряга и им отряза пътя за бягство. Тясното пространство принуди чудовищата да вървят в колона.
— Бягайте! — извика Муртаг и подкара конете.
Сапфира излетя и без предупреждение зави към ургалите.
— Не! — изкрещя Ерагон. — Върни се!
Тя не го послуша и младежът с усилие затича напред. Сапфира се спусна надолу, сграбчи един ургал с ноктите си и започна да го разкъсва. След това хвърли безжизненото му тяло във водата.
Останалите напредваха необезпокоявани. Тя се хвърли към тях отново, но беше принудена да завие, понеже я посрещна облак черни стрели. Повечето отскочиха от люспите й, но няколко успяха да я наранят. Ерагон едва се удържа да не хукне на помощ. Видя, че чудовищата ги настигат, и се затича по-бързо.
Сапфира се гмурна в езерото със силен плясък. Ургалите нервно загледаха черната вода. Един от тях извика нещо и мушна с копието си. Главата на Сапфира се подаде от дълбините и прехапа оръжието като сламка. Но преди да докопа чудовището, останалите се втурнаха към нея и разкървавиха муцуната й.
Сапфира се изтегли с гневно съскане. Водачът се опита да продължи, но спря, щом тя замахна към краката му. Останалите също бяха принудени да спрат, защото драконът им препречваше пътя. Междувременно ургалите на другия бряг бързо напредваха към водопада.
— Побързайте, не знам колко дълго ще ги задържа.
Стрелците вече се целеха в Сапфира. Ерагон затича още по-бързо, но се спъна и щеше да падне, ако Муртаг не го беше задържал. Почти бяха стигнали до водопада. Шумът бе оглушителен като лавина. На няколко метра от водната стена брегът се разширяваше и предоставяше място за водене на бой.
Сапфира изрева, когато едно копие прониза рамото й, и се гмурна под водата. Чудовищата се възползваха от това, за да се втурнат напред. Вече бяха само на няколкостотин крачки.
— Какво ще правим сега?
— Не знам. Нека да помисля! — Ерагон се разрови в спомените на Аря за инструкции. Хвана от земята един камък и удари по широките скали до водопада. — Ай варден абр ду Шур’тугал гата ванта!
Нищо не се случи.
Той опита отново, но само си разкървави ръката. Обезнадежден, Ерагон се обърна към Муртаг:
— В капан сме.
Думите му бяха прекъснати от Сапфира, която изскочи от водата и приклекна до тях, готова за бой. Конете отстъпиха назад. Младежът се опита да ги успокои мислено.
— Зад тебе! — извика Сапфира. Той се обърна и видя един гигантски ургал да връхлита с вдигнато копие.
Муртаг хвърли меча си с всичка сила. Дългото острие се превъртя и удари чудовището в гърдите. Грамадното същество падна безмълвно на земята. Муртаг изтича и прибра оръжието си от тялото, преди да са дошли останалите нападатели.
— Джиерда тейра калфис! — извика Ерагон и вдигна ръка.
Двайсетина от преследвачите им паднаха в езерото, но останалите приближаваха решително. Младежът се подпря на Сапфира, за да избегне умората. Нов залп от стрели започна да пада около тях. Драконът излезе напред и ги прикри с тяло.
— Сега какво ще правим? Не можем да останем тук.
Сапфира изръмжа, когато една стрела прониза крилото й. Младежът трескаво се опитваше да разбере какво не е наред с указанията.
— Не знам! Мястото трябваше да е точно тук!
— Защо не попиташ елфката? — извика Муртаг и опъна лъка си. След секунда един ургал се свлече в езерото.
— Сега ли? Че тя е почти умряла! Как ще ми отговори?
— Не знам, но по-добре измисли нещо. Не можем да удържим на цяла армия!
— Ерагон.
— Какво!
— От грешната страна на езерото сме! Видях спомените на Аря в твоето съзнание и разбрах, че сме на другия бряг. — Сапфира наведе глава, за да избегне следващия залп. — Няма да издържа дълго! Направо ме разкъсват!
— Варден са от другата страна на езерото. Трябва да преплуваме! — извика Ерагон. Той забеляза, че ургалите на другия бряг почти са достигнали до водопада.