Ерагон потрепери и рухна на пода. Няколко здрави ръце го повдигнаха и го подпряха на мраморната стена.
— Ти прекали! — извика Орик. — Момчето не беше достатъчно силно за такова нещо.
— Ще оживее. Приключих с него.
— Какво откри? Последва тишина.
— Може ли да му имаме доверие?
— Той не е ваш враг.
Из стаята се разнесоха облекчени въздишки. Ерагон отвори очи и бавно се надигна.
— Полека — каза Орик и му помогна да се изправи. Младежът стъпи на крака и изгледа с омраза плешивия, а зад него Сапфира изръмжа сърдито. Мъжът не им обърна внимание и се насочи към Муртаг.
— Твой ред е.
Муртаг се напрегна и поклати глава. Войникът, който го пазеше, поряза леко врата му.
— Не.
— Няма да ти дадем убежище, ако не се съгласиш.
— Вече обявихте, че Ерагон не ви е враг, и не можете да ме заплашите, че ще го убиете. Така че няма да ме принудите да отворя съзнанието си.
— Ами животът ти? — Плешивият повдигна това, което би било веждата му, стига да имаше такава. — Можем да те убием.
— Както искате — отвърна Муртаг с желязно спокойствие.
— Нямаш избор! — извика мъжът и се приближи до него. Муртаг сви юмруци и се изпъна, борейки се с всичка сила. Плешивият стисна зъби гневно и поднови атаката си.
Ерагон гледаше намръщено, защото разбираше каква тежка битка се води.
— Не можеш ли да му помогнеш?
— Не. Ще трябва сам да се справи.
— Илф карнз ородум — измърмори Орик и пристъпи напред. — Достатъчно! — Той сграбчи китката на плешивия и го откъсна от Муртаг със забележителна за малкия си ръст сила.
— Как се осмеляваш! — изкрещя мъжът гневно. — Оспорваш водачеството ми, отвори вратите без разрешение, а сега и това! Няма да търпя такива обиди. Да не мислиш, че твоят крал ще те пази постоянно?
— Щеше да ги оставиш да умрат! Ако бяхме изчакали още малко, ургалите щяха да ги убият. — Джуджето посочи едва дишащия Муртаг. — Нямаме право да го измъчваме само за да получим сведения. Аджихад няма да го позволи. Не и след като вече изпита Ездача и разбра, че е приятел. Те ни доведоха Аря.
— Нима ще му позволиш да влезе, без да е проверен. Толкова ли си глупав, че да рискуваш? — Очите на плешивия горяха от гняв. Той изглеждаше готов да разкъса… джуджето.
— Може ли да използва магия?
— Това е…
— Питах може ли да използва магия! — изръмжа Орик и гласът му отекна в стаята. Лицето на плешивия изведнъж стана безизразно.
— Не.
— Тогава от какво се боиш? Не може да избяга и да ни стори зло. Особено, ако си толкова могъщ, колкото претендираш. Попитай Аджихад какво да правим с него.
Мъжът погледна към Орик, след това към тавана и накрая затвори очи. Устните му се размърдаха беззвучно. За няколко минути остана в този транс, зает с мълчаливо общуване.
Когато отвори очи, се завъртя към воините, без да обръща внимание на джуджето.
— Да тръгваме! — След това се обърна към Ерагон: Понеже не успях да завърша изпита си, ти и твоят приятел ще останете тук през нощта. Ако се опита да избяга, ще го убият. — С тези думи той излезе от стаята.
— Благодаря ти — прошепна младежът на Орик.
— Ще се погрижа да ви донесат храна — изсумтя джуджето и излезе, клатейки глава.
Вратата се затвори и се чу звук от спускане на резе.
Ерагон седна. Чувстваше се уморен от преследването и последвалите го събития. Сапфира се настани до него с думите:
— Трябва да внимаваме. Изглежда, тук имаме не по-малко врагове, отколкото в Империята.
Той кимна. Беше твърде уморен, за да отговори. Муртаг се огледа с празен поглед и притисна ръкава си към раната на врата, за да спре кървенето.
— Добре ли си? — попита Ерагон. — Можа ли да научи нещо от тебе?
— Не.
— Как успя да го отблъснеш? Той беше много силен.
— Имам добро обучение. — В гласа му се долавяше горчива нотка.
— Аз също не им казах кой си.
Муртаг изглеждаше облекчен и кимна леко.
— Благодаря ти.
— Те явно не те познаха.
— Да.
— И все още твърдиш, че си син на Морзан?
— Да.
Ерагон отвори уста, но млъкна, щом усети една топла капка, която падна на ръката му. От крилото на Сапфира течеше кръв.
— Забравих, че си ранена! По-добре да те излекувам.
— Внимавай. Лесно е да допуснеш грешка, когато си уморен.
— Знам.
Сапфира разпери крила и се излегна на пода. Ерагон внимателно прокара ръце по тънките мембрани и затвори всички дупки от стрели. За щастие всичките й рани — дори на муцуната й — бяха плитки и лесни за лекуване. След като свърши, младежът се отпусна, дишайки тежко. Можеше да усети туптенето на голямото сърце на Сапфира.