— Дано да донесат скоро храната — обади се Муртаг. Ерагон потръпна от глад и изтощение. Липсваше му познатата тежест на Зар’рок.
— Защо си тук?
— Моля?
— Ако наистина си син на Морзан, Галбаторикс не би те оставил да обикаляш свободно из Алагезия. Как успя да намериш Ра’зак? Защо не съм чувал някой от клетвопрестьпниците да е имал деца? И какво правиш тук?
— Дълго е за разправяне.
— Не бързаме за никъде.
— Твърде късно е, за да говорим.
— Утре може да нямаме достатъчно време.
Муртаг обви краката си с ръце и подпря брадичка на колене.
— Не е, не искам да спирам, така че се настани удобно, защото разказът ми ще е доста дълъг.
Ерагон се облегна на Сапфира и кимна.
— Доколкото знам, аз съм единственото дете на клетвопрестъпник. Може да е имало и други, но те криеха тайните си по обясними причини. Родителите ми са се запознали в някакво малко селце, докато баща ми пътувал по кралска заповед. Той успял да очарова майка ми, така че тя тръгнала с него. Пътували заедно известно време и тя се влюбила дълбоко. Морзан бил доволен, защото това му предоставяло множество начини да я измъчва и защото разбирал ползата от слуга, който няма да го предаде. Когато се върнал в двора, той я взел със себе си и започнал да я кара да пренася тайни съобщения и да шпионира. Дори я научил на няколко заклинания. Защитил я възможно най-добре от останалите — не от любов, а защото при удобен случай те щели да я използват срещу него. Изкарали така три години, после майка ми забременяла.
Муртаг спря за момент и нави с пръст един кичур от косата си.
— Баща ми е бил, ако не друго, поне достатъчно хитър. Знаел е, че бременността ще постави в опасност него и майка ми, както и мене. Затова я преместил от двореца в замъка си и я защитил със сигурни заклинания. Така за раждането не разбрал никой, освен Галбаторикс. Кралят знаел всички тайни на клетвопрестъпниците и се забавлявал с техните заговори и вътрешни борби. Понякога дори помагал на едни или други, но никога не издал моето съществуване.
След като родила, майка ми ме оставила на една дойка и се завърнала в двореца. Морзан й позволяваше да ме посещава от време на време, но иначе бяхме разделени. Когато бях на три години, той ми остави белега. Сигурно по този начин са щели да ме отглеждат, ако Морзан не беше потеглил в преследване на яйцето на Сапфира. Щом заминал, майка ми изчезнала. Никой не знаел къде е отишла и защо. Кралят се опитал да я потърси, но хората му не могли да я намерят — явно Морзан я бил обучил добре.
Когато съм се родил, само петима от тринайсетте клетвопрестъпници били още живи. Когато баща ми потеглил, били останали само трима, а накрая, при схватката с Бром, той бил последният. Останалите загинали при различни обстоятелства, най-вече след атаки на Варден. Чувал съм, че кралят бил много разярен от тези загуби. Когато разбрала, че Морзан е мъртъв, майка ми се върна при мене. За съжаление здравето й беше много влошено и след няколко месеца тя почина.
— Какво стана след това?
— Пораснах — сви рамене Муртаг. — Кралят ме взе в двореца и се погрижи за възпитанието ми.
— Тогава защо се махна?
— По-скоро избягах. Когато навърших осемнайсет години, Галбаторикс ме покани на вечеря в покоите си. Бях много изненадан, тъй като винаги съм се държал настрани от придворните. Дотогава не ми се беше случвало да говоря насаме с краля. Приех предложението, защото бе неразумно да откажа. По време на вечерята той непрекъснато ме гледаше, сякаш искаше да види дали не крия нещо. Няколко пъти се опитвах да подхвана разговор, но Галбаторикс мълчеше.
Когато се нахранихме, той най-сетне почна да говори. Ти не си чувал гласа му и не можеш да си представиш как звучи. Никога не съм срещал по-убедителен и същевременно по-плашещ човек. Разказваше ми виденията си за Империята. Щяло да има красиви градове, пълни с артисти, музиканти и философи. Ургалите щели да бъдат унищожени и Империята щяла да обхване целия континент. Навсякъде щяло да има мир и благоденствие, и най-важното — Ездачите щели да се възродят. Когато спря, аз го попитах как ще се появят нови Ездачи, щом няма вече яйца. Галбаторикс ме изгледа замислено и ме попита дали аз, синът на неговия приятел, ще му служа предано, за да изгради този рай на земята. Въпреки че знаех миналото му, предложението беше твърде изкушаващо, за да откажа. Кралят ме освободи доволен и добави, че ще ме призове, когато има нужда.
Изминаха няколко месеца, докато ме извика. Отново се срещнахме насаме, но този път той не беше любезен и чаровен. Варден бяха разбили три армии на юг и Галбаторикс бе ужасно ядосан. Нареди ми да взема един отряд и да унищожа Кантос, където уж се криели бунтовниците. Попитах го как да разбера дали хората са виновни и той ми се разкрещя. Ругаеше и обясняваше, че щял да смаже всички, които му се противопоставят. Тонът му беше много по-различен от преди и аз осъзнах, че управлява само чрез груба сила и се води от настроенията си. В този момент реших да избягам от Уру’баен. Когато срещата свърши, заедно с верния ми слуга Торнак се приготвихме за бягство. Тръгнахме още същата нощ, но кралят някак си беше узнал и попаднахме на засада. Избихме войниците, но Торнак загина. Бях много натъжен и се подслоних в имението на един приятел. Внимателно пресявах всеки слух, за да разгадая следващия ход на Галбаторикс. Тогава дочух, че изпраща Ра’зак със задача да заловят или убият някого, и реших да ги проследя, за да се уверя дали наистина се е появил дракон. И така попаднах на тебе. Нямам повече тайни.