— Добре дошли в Тронхайм, Ерагон и Сапфира. Аз съм Аджихад. Моля, седнете. — Гласът му беше силен и властен.
Ерагон и Муртаг седнаха на столове, а Сапфира застана зад тях. Аджихад щракна с пръсти и към тях се присъедини още един мъж, който изглеждаше точно като плешивия им водач.
— Не се учудвайте. Те са близнаци. Бих ви казал имената им, но за съжаление те нямат такива.
Сапфира изсъска недоволно. Аджихад скръсти ръце и внимателно огледа Ерагон и Муртаг. Младежът се почувства неудобно. След известно време Аджихад повика единия от Близнаците и му прошепна нещо. Плешивият мъж пребледня и поклати глава. Водачът на Варден се намръщи, но кимна и се обърна към Муртаг:
— Поставяш ме в неловко положение с отказа си да те проверят. Позволихме ти да дойдеш тук, защото Близнаците се заклеха, че могат да те контролират и защото си помогнал на Ерагон и Аря. Разбирам, че може да имаш тайни, които искаш да запазиш, но без изпит няма да ти се доверим.
— Така или иначе няма да ми се доверите.
Аджихад помръкна.
— Изминаха двайсет и три години, откак за последно чух този глас. Тогава принадлежеше на друг човек или по-скоро на звяр. Стани.
Муртаг се надигна бавно, като гледаше тревожно Аджихад и Близнаците.
— Махни си ризата. Сега се обърни. Муртаг! — Орик изсумтя изненадано, а Аджихад се обърна към братята: — Знаехте ли за това?
— Научихме името му от паметта на Ерагон, но въобще не предположихме, че това може да е синът на Морзан.
— И не ми казахте? Ще се занимавам с вас после. Първо трябва да се оправя с него. Все още ли отказваш да бъдеш изпитан?
— Да — отвърна Муртаг и се облече. — Няма да допусна никой да рови в главата ми.
— В случай че откажеш, това може да има неприятни последици. Ако Близнаците не ме уверят, че си приятел, няма как да ти се доверим, въпреки че си помогнал на Ерагон. Джуджетата и хората ще те разкъсат на парчета, ако узнаят, че си тук. Ще трябва да те държа затворен, за твое добро. Кралят на джуджетата — Хротгар, сигурно ще поиска да те предам на него. Защо си навличаш неприятности, които съвсем лесно би могъл да избегнеш?
— Дори да ви позволя, пак ще се отнасяте с мене като с престъпник. Искам просто да се махна оттук. Няма да издам скривалището ви на Империята.
— Ами ако те разпитва лично Галбаторикс? Той ще измъкне всяка тайна от съзнанието ти, без значение колко си силен. Съжалявам, но не мога да ти се доверя.
— Нима ще ме държите затворен завинаги?
— Не. Само докато се съгласиш да те изпитат. Тогава Близнаците ще изтрият спомените ти за това място и ще можеш да си вървиш. Какво решаваш, Муртаг? Мисли бързо, защото нямаме време.
— Предай се — безмълвно се помоли Ерагон, загрижен за безопасността на приятеля си. — Не си струва да се бориш.
— Съзнанието ми е единственото нещо, което никой не ми е взел. Опитвали са се да ме пречупят и преди, но знам как да се защитавам успешно. Искаш единственото, което не мога да ти дам, особено пък на тези двамата. Правете с мене, каквото намерите за добре, но знайте, че по-скоро ще умра, отколкото да оставя да ми ровите в главата.
В очите на Аджихад проблесна възхищение.
— Не се учудвам на избора ти, въпреки че се надявах да размислиш. Стража! — Вратата се отвори и няколко войници влязоха с готови оръжия. — Затворете го в стая без прозорци, сложете шест души да го пазят и не пускайте никого при него, докато не дойда.
Докато войниците извеждаха Муртаг, Ерагон улови погледа му и промълви:
— Съжалявам.
Спътникът му сви рамене и тръгна по коридора.
— Всички, без Ерагон и Сапфира, да излязат от стаята — каза остро Аджихад. — Веднага!
Близнаците се поклониха и излязоха, но джуджето остана.
— Кралят трябва да бъде уведомен за Муртаг — настоя Орик. — А и остава въпросът с моето провинение.
— Аз ще кажа на Хротгар. Колкото до твоите действия, изчакай навън, докато те повикам. И кажи на Близнаците също да изчакат. Не съм свършил с тях.
— Добре. — Джуджето сведе глава и затвори вратата от другата страна.
Настана тишина. Аджихад въздъхна и загледа тавана. Ерагон изчака малко и се опита да подхване разговор.
— Аря добре ли е?
— Не, но лечителите казаха, че ще се оправи. Те се занимаваха с нея през цялата нощ. Оцеляла е само благодарение на тебе, за което имаш дълбоката признателност на Варден.
Ерагон се отпусна, успокоен. За първи път се убеди, че е имало полза от изтощителната езда.
— И сега какво?
— Искам да ми разкажеш как си намерил Сапфира и какво е станало после. Знам някои неща от писмото на Бром, а други научих от Близнаците, но искам да го чуя от тебе. Особено подробностите за смъртта на Бром.