Младежът не искаше да споделя приключенията си с непознат човек.
— Хайде, разкажи му.
Ерагон се намести и започна историята си. Сапфира му помагаше, като го подсещаше за разни неща, а Аджихад слушаше внимателно. Ерагон говори няколко часа, разказвайки за пътуването до Теирм и преследването на Ра’зак. Спомена дори за сънищата си с Аря. Когато заговори за Сянката, Аджихад се намръщи. Щом историята свърши, водачът на Варден стана и направи няколко крачки из стаята. След малко отново седна на бюрото си.
— Смъртта на Бром е ужасна загуба. Той ми беше добър приятел и могъщ съюзник на Варден. Спасявал ни е многократно с храбростта и ума си. Дори сега, когато го няма, успя да ни остави своето наследство, тоест тебе.
— Но какво очаквате от мене?
— Ще ти обясня подробно, но първо имаме по-важни работи за обсъждане. Новините, че ургалите се сражават за Империята, са много тревожни. Може да се окаже пагубно за Варден. Това, че Галбаторикс се е съюзил с тези същества, показва, че е обезумял. Дори не искам да си помисля какво им е обещал в замяна на съмнителната им вярност. А освен това разполага и със Сянка. Можеш ли да я опишеш?
— Приличаше на мъж — висок, слаб, много блед, с червени очи и червена коса. Носеше черни дрехи.
— Ами меча му, видя ли го? — попита Аджихад. — Имаше ли драскотина по острието?
— Да. Откъде знаеш?
— Защото аз я направих, докато се опитвах да му изтръгна сърцето. Името му е Дурза. Едно от най-злобните и коварни същества, които бродят по земята. Идеалният служител за Галбаторикс и много опасен враг за нас. Казваш, че сте го убили. Как стана точно?
— Муртаг го застреля два пъти. В рамото и между очите.
— Опасявах се от това. Не сте го убили. Сенките умират само ако бъдат пронизани в сърцето. Това, което сте му сторили, го е накарало да изчезне и да се появи другаде като дух. Превъплъщението не е приятно, но Дурза ще оцелее и ще се завърне по-силен от всякога. — Настана неловка тишина като пред буря. — Ти си загадка, Ерагон. Загадка, която никой не може да реши. Всеки знае какво искат Варден или ургалите, или Галбаторикс, но никой не знае какво искаш ти. А това те прави опасен, особено за краля. Той се страхува от тебе.
— А Варден боят ли се от мене?
— Не — отвърна Аджихад внимателно. — Ние се надяваме. Но ако надеждите ни рухнат, тогава ще се боим. Трябва да разбереш в какво положение си. Има определени групи, които ще искат да защитаваш интересите им. Откакто влезе във Фардън Дур, те се опитват да ти влияят.
— Това включва и тебе.
— Разбира се — засмя се Аджихад, но очите му останаха сериозни. — Има някои неща, които трябва да узнаеш. Например как яйцето на Сапфира се появи в Гръбнака. Бром разказвал ли ти е какво стана с яйцето, щом го донесе тук?
— Не.
— Когато Бром дойде с него, всички се вълнуваха от съдбата му. Мислехме, че драконите са изчезнали. Джуджетата бяха загрижени и искаха да са сигурни, че новият Ездач ще ни бъде съюзник. Мнозина дори бяха против появата на нови Ездачи. Елфите от своя страна имаха други желания. След предателството на Галбаторикс те се бояха, че яйцето може да се излюпи за някой нестабилен човек. И двете страни искаха собствен Ездач. Джуджетата само подклаждаха напрежението. Тогава Бром предложи едно решение, което позволи на двете раси да останат приятели. Идеята му беше яйцето да се разменя всяка година между Варден и елфите, докато се излюпи. След това новият Ездач трябваше да се обучава една година при Бром и после да продължи при елфите. Те приеха плана му, защото знаеха, че ако умре, ще провеждат обучението без чужда намеса. Аджихад спря и очите му се навлажниха.
— Надявахме се, че този нов Ездач ще обедини нашите два народа. Изчакахме десетина години, но яйцето не се излюпваше. Постепенно почти забравихме за него. Миналата година претърпяхме ужасяваща загуба. Аря и яйцето изчезнаха на път от Тронхайм към елфическия град Осилон. Откриха пазачите й мъртви заедно с група изклани ургали в Ду Велденварден. Когато чухме тези новини, се уплашихме, че ургалите може да научат къде се намира Фардън Дур и елфическата столица Елесмера, където живее кралица Исланзади. Сега научавам, че те са работили за Империята, което е още по-лошо. Няма да разберем какво точно се е случило, докато Аря не се събуди, но предполагам някои неща. Очевидно са я нападнали от засада, защото не е могла да избяга. Взела е единственото правилно решение: да изпрати яйцето с магия другаде.
— Тя може ли да прави магии? — попита Ерагон. Аря наистина беше споменала, че са я упоили. Зачуди се дали може да го научи на още думи от древния език.