— Разбира се. Това беше една от причините да я изберем за пазител на яйцето. Както и да е, Аря не е можела да го прати при нас, защото сме твърде далече, а градовете на елфите са защитени с магически бариери. Затова се е сетила за Бром и го е пратила в Карвахол. Но очевидно поради малкото време не е уцелила мястото.
— Защо е била по-близо до долината Паланкар, отколкото до вас? И къде всъщност живеят елфите? Къде е това Елесмера?
Аджихад внимателно го оглеждаше, докато обмисляше въпроса.
— Градовете им са далеч на север в гората Ду Велденварден. Но от падението на Ездачите никой не е стъпвал в тях. Дори аз не знам къде е Елесмера. Колкото до Осилон, предполагам, че е в западния край на гората, близо до Карвахол. Сигурно имаш и други въпроси, но изчакай първо да свърша с историята. Той събра мислите си и заговори бързо:
— Когато Аря изчезна, елфите спряха да ни подкрепят. Кралицата беше много ядосана и отказа да общува с нас. Затова те не знаят за твоето съществуване. Без тяхната подкрепа моите бойци претърпяха сериозни загуби през последните месеци. Сега, когато Аря се намери, мисля, че враждебността им ще изчезне. Това, че си я спасил, вероятно ще подобри отношенията ни. Но остава въпросът с твоето обучение. Бром очевидно е успял да те научи на много неща и ние скоро ще те изпитаме, за да знаем какви са способностите ти. Елфите ще очакват да отидеш при тях и да продължиш тренировките си, но ми се струва, че няма да ти стигне времето.
— Защо?
— По няколко причини. Най-важната е новината за ургалите. Виждаш ли, Ерагон, Варден е в много особено положение. От една страна, трябва да се съобразяваме с елфите, ако искаме да ни бъдат съюзници. Същевременно не бива да ядосваме джуджетата, ако искаме да стоим в Тронхайм.
— Джуджетата не са ли част от Варден?
— Само в известен смисъл. Те ни позволяват да живеем тук и ни подкрепят в борбата срещу Империята, но се подчиняват единствено на краля си. Аз нямам никаква власт над тях, а само някои права, които Хротгар ми е отстъпил. Той от своя страна среща трудности с джуджешките родове. Водачите им притежават огромно влияние и избират нов крал, когато старият умре. Хротгар е на наша страна, но някои от вождовете са против и той трябва да се съобразява с тях.
— Значи тези вождове са настроени и срещу мене?
— Нещо повече. Между джуджетата и драконите винаги е имало омраза преди идването на елфите. Драконите имали навика да изяждат стадата и да заграбват златото на джуджетата. Затова те никога не са приемали Ездачите особено топло. Галбаторикс само е задълбочил взаимната неприязън.
— А Галбаторикс защо не знае къде се намират Фардън Дур и Елесмера? Не са ли му казали по време на обучението му?
— Казали са му, но не са го водили. Едно е да знаеш, че Фардън Дур е в планините, а друго — да го намериш. Кралят не е ходил и на двете места, преди да убият дракона му, а след това не са му имали доверие. Опитвал е да изтръгне сведения от някои Ездачи, но не е успявал. Както и не е залавял живо джудже, поне досега.
— Тогава защо не поведе армията си към Ду Велден — варден и да почне да кръстосва планината, докато не открие Елесмера?
— Защото елфите все още имат мощ да го спрат. Той не се осмелява да изпита силите си срещу тях. Но магическите му способности нарастват с всяка година. Ако има още един Ездач до себе си, ще бъде неудържим. Затова постоянно опитва да намери подходящи хора за другите яйца.
— Как може силата му да нараства? — попита Ерагон, объркан. — Та тя трябва да е ограничена от възможностите на тялото му. Как успява да ги надвиши?
— Не знаем нито ние, нито елфите. Можем само да се надяваме, че един ден ще загине от някое от собствените си заклинания. — Аджихад бръкна в дрехата си и извади един пергамент. — Знаеш ли какво е това?
Младежът се наведе напред и го огледа. На хартията бяха изписани думи на неразбираем език с черно мастило. Голяма част от написаното беше заличена от кървави петна.
— Не знам.
— Взехме го от водача на ургалите, които унищожихме снощи. Струваше ми дванайсет мъже. Хора, които се жертваха, за да те спасят. Написано е на шифър, измислен от краля, но успях да разчета голяма част. Гласи следното:
„пазачът на Итро Зада ще пусне носителя на това писмо и придружителите му да минат. Трябва да се съберат с останалите и да…, но да не се бият помежду си. Заповеди ще получават от Тарок, той от Гашз, той — от Дурза, а той — от Ушнарк Могъщия“. Ушнарк е Галбаторикс, означава „баща“ на ургалски. „Открийте това, което търсим и… Пехотата и… да бъдат разделени. Никакви оръжия, за похода“.