Останалото е неразбираемо.
— Къде е Итро Зада? Никога не съм чувал такова място.
— Нито пък аз. Подозирам, че за по-голяма сигурност Галбаторикс е сменил имената на съществуващи местности. Запитах се какво правят толкова много ургали в планината и накъде са тръгнали. В писмото се споменава и за други, така че навярно ще дойдат още. Мисля, че кралят събира голяма армия, за да ни унищожи. Но без повече сведения мога само да чакам. Фардън Дур все още не е открит и има надежда.
— Откъде знаехте, че идваме? Един от Близнаците ни очакваше заедно с голям брой воини.
— Имаме постове на входа на долината, от двете страни на Беъртуут. Те ни изпратиха вест.
Ерагон се замисли дали вестоносецът не е била същата птичка, която Сапфира беше нападнала.
— Когато Аря изчезна, опитахте ли се да кажете на Бром? Той нямаше никакви вести от вас.
— Опитахме, но подозирам, че куриерите са били заловени и убити. Това би обяснило появяването на Ра’зак в Карвахол. След това тръгнахте на пътешествие и нямаше как да се свържем. Успокоих се, когато получих известието, че сте в Теирм. Очаквах, че ще отидете при Джеод. Двамата бяха много добри приятели, а търговецът лесно можеше да ни предупреди, защото работи за нас. Това постави сериозни въпроси. Откъде Империята е знаела на кое място да причака Аря и да залови пратениците? Откъде са научили кои търговци ни помагат? Пратките на Джеод бяха жизненоважни. Джуджетата не могат да ни осигурят всичко необходимо. Опасявам се, че сред нас има предатели, въпреки че проверяваме съзнанията на хората.
Ерагон се замисли върху току-що казаното. За първи път, откакто беше намерил яйцето, разбираше какво става около него. Поне знаеше откъде е дошла Сапфира и имаше някаква представа за бъдещето си.
— Какво искате от мене?
— Не те разбирам.
— Имам предвид какво очаквате да направя тук? И вие, и елфите имате планове за мене, но какво ще стане, ако не съм съгласен? — Гласът му придоби стоманени нотки. — Ще се бия, когато трябва, ще скърбя, когато има нужда но няма да правя нищо против волята си. Старите Ездачи са били защитници на справедливостта и са стояли над местните водачи. Аз не искам такова положение, а и се съмнявам, че хората ще ме приемат, но имам своите способности и ще ги ползвам, както намеря за добре. Затова искам да знам какво желаете да направя. За да реша дали ще се съглася.
— Ако ти беше някой друг и бе изрекъл тези думи пред друг водач, вече щеше да си мъртъв. Нима мислиш, че ще разкрия плановете си само защото ти настояваш? Но все пак си прав. Твоето положение ти дава някои привилегии. Не можеш да се отървеш от политиката. Ще се стремят да ти влияят по един или друг начин. Не искам да видя, че се превръщаш в нечия пионка. Трябва да запазиш независимостта си, защото в нея се крие силата ти, способността да вземаш решения, без да слушаш крале и водачи. Аз лично ще гледам да се ограничавам с влиянието; останалите едва ли ще постъпят така. Освен това обикновените хора ще имат очаквания към тебе. Ще идват с дребните си проблеми и ще искат да им помагаш. Ще държиш бъдещето им в ръцете си, с една дума, можеш да ги обречеш на щастие или на мизерия. Млади жени ще те питат за кого да се омъжат и ще ти предлагат брак. Старите ще те питат на кого да оставят наследството си. Трябва да си учтив и да оправдаеш доверието им. Не говори прибързано, без да мислиш. Аджихад се наведе напред.
— Тежка е отговорността да бъдеш водач. Аз нося моята от деня, в който оглавих Варден. Бъди внимателен, защото няма да търпя несправедливости.
Ерагон не хареса идеята хората да го ползват за съветник.
— Но ти все пак не отговори на въпроса ми. Какво ще правя тук?
— Засега нищо. Изминали сте сто и трийсет левги за осем дни. Насладете се на почивката. Щом се възстановиш, ще пробваме докъде си стигнал с оръжията и магиите. След това ще ти обясня възможностите и ще преценим.
— Ами Муртаг?
Аджихад се намръщи и извади Зар’рок от бюрото си. Червеният меч отразяваше светлината в стаята.
— Той ще остане тук, докато не позволи на Близнаците да го проверят.
— Не бива да го затваряте! Той не е извършил престъпление!
— Не можем да го освободим, без да сме сигурни, че няма да се обърне срещу нас. Той е не по-малко опасен от баща си.
Ерагон осъзна, че няма да убеди Аджихад, а и тревогите му бяха основателни.
— Как разпозна гласа му?
— Веднъж срещнах баща му. Жалко, че Бром не ми каза, че е взел меча на Морзан. Предлагам ти да не го носиш тук. Мнозина си спомнят за старите времена, особено джуджетата.
— Добре.
— Това ми напомня още нещо — заяви Аджихад, докато му подаваше меча. — В мене е пръстенът на Бром, изпратен за потвърждение на писмото му. Сега, когато е мъртъв, предполагам, че принадлежи на тебе.