Младежът прие пръстена с благодарност. Символът му беше същият като татуировката на Аря. Аджихад се обърна към Сапфира и заговори:
— Не мисли, че съм те забравил, могъщи драконе. Нещата, за които говорих, се отнасят и за двама ви. Ти ще трябва да пазиш Ерагон в тези опасни времена, защото без тебе е загубен.
Сапфира се наведе и го погледна. Известно време двамата се изучаваха, без да мигнат.
— За мене е чест да се запознаем — сведе глава Аджихад.
— Харесва ми. Кажи му, че съм впечатлена от Тронхайм и от него. Империята с право се бои. Но нека да знае, че ако се опита да те нарани, ще унищожа Тронхайм и ще го разкъсам.
Ерагон се поколеба, изненадан от студенината в гласа й, след което предаде съобщението.
— Разбирам те и не бих очаквал друго. Но се съмнявам, че ще успееш да преминеш през Близнаците.
Сапфира изсумтя презрително.
— Ха!
— Освен, ако не са много по-могъщи, отколкото изглеждат, двамата нямат никакъв шанс срещу нея. Може да се справят с мене, но не и със Сапфира. Драконът подсилва магията на Ездача и го прави по-могъщ от всеки магьосник. Бром беше много по-слаб от мене и мисля, че Близнаците се надценяват.
— Но Бром беше най-силният ни магьосник. Само елфите бяха по-способни от него. Ако това, което казваш, е истина, ще трябва да обмислим някои неща. Както и да е. Искрено се радвам, че не сме врагове.
Аджихад се изправи и извика:
— Орик! — Джуджето влезе в стаята и застана пред бюрото. — Орик, ти създаде много неприятности. Близнаците ми се оплакваха от тебе цяла сутрин. Настояват да те накажа и за съжаление са прави. Обвиненията са твърде сериозни, за да ги пренебрегна. Слушам те.
Орик погледна Ерагон, но лицето му остана безизразно.
— Кул бяха пред Коща-мерна. Те стреляха по дракона и Ерагон, но Близнаците не направиха нищо да ги спрат. Сякаш, Те дори отказаха да отворят вратите, въпреки че момчето изкрещя паролата. Не се намесиха и когато изчезна под водата. Може и да съм сгрешил, но нямаше да допусна Ездачът да умре.
— Аз не бях достатъчно силен, за да изплувам. Щях да се удавя, ако той не ме беше спасил — намеси се Ерагон.
— А после защо си им се опълчил? — попита Аджихад.
— Не беше правилно да измъчват Муртаг. Но ако знаех кой е, нямаше да ги спирам.
— Не, постъпил си правилно. Не ни е присъщо да насилваме хората. Действията ти са честни, но си нарушил заповедта на командира си. Наказанието за това е смърт.
— Не можете да го убиете! Той просто ми помагаше — изкрещя младежът.
— Не се намесвай! Орик е нарушил закона и трябва да си понесе последствията. Но си прав, че не мога да го убия — отвърна спокойно Аджихад и се обърна към джуджето: — Отсега нататък си отстранен от служба и нямаш право да влизаш в бойни действия под моя команда. Разбра ли?
Орик се намръщи, но кимна.
— Затова те назначавам за водач на Ерагон и Сапфира. Трябва да се погрижиш да получат всякакви удобства. Сапфира сигурно ще се настани в Исидар Митрим. Ерагон може да получи стая, където пожелае. Когато се възстанови от пътуването, го заведи на мястото за тренировки. Там ще го очакват.
— Разбрах — поклони се Орик.
— Добре, сега може да вървите. Прати ми Близнаците, преди да тръгнете.
— Искам да видя как е Аря — настоя Ерагон.
— Не може. Ще трябва да изчакаш, докато тя дойде при тебе. — Аджихад се наведе над бюрото и им даде знак, че са свободни.
БЛАГОСЛОВИ ДЕТЕТО, АРГЕТЛАМ
Щом излезе в коридора, Ерагон се протегна. Беше се схванал от седенето на едно място.
— Съжалявам, че си навлече неприятности заради мене.
— Не се притеснявай — отвърна Орик. — Аджихад ми даде това, което исках.
— Какво имаш предвид? — учуди се младежът. — Не можеш да влезеш в бой, а трябва да стоиш и да ме пазиш. Нима това е желанието ти?
— Аджихад е добър водач. Той знае как да спазва закона и същевременно да остава справедлив. Не мога да се сражавам под негова команда, но аз съм поданик на Хротгар и това ми дава право да постъпя както искам.
Ерагон се сети, че е забравил за двойното подчинение на джуджетата.
— Значи всъщност Аджихад те постави в по-изгодна позиция от преди?
— Точно така. И сега Близнаците не могат да се оплакват. Това доста ще ги подразни. Хайде, приятелю, сигурен съм, че си гладен. А трябва да се погрижиш и за дракона си.
Сапфира изсъска.
— Името й е Сапфира — каза Ерагон.
— Извинявам се — поклони се Орик. Той взе един фенер от стената и тръгна по коридора.