— Има ли и други магьосници във Фардън Дур — попита младежът, докато се опитваше да поддържа бързата крачка на джуджето. Ръката му грижливо прикриваше емблемата на Зар’рок.
— Неколцина. Повечето стават само за лекуване на драскотини. Те в момента се грижат за Аря.
— Ами Близнаците?
— Тя със сигурност би отказала помощта им, пък и тяхната сила не е в лекуването. Най-много ги бива да кроят заговори за надмощие. Дейнор, предшественикът на Аджихад, им позволи да се присъединят към Варден, защото имаше нужда от тяхната подкрепа. Човек не може да се противопостави на Империята без опитни магьосници, които знаят как да се оправят на бойното поле. Близнаците са доста неприятни, но определено име полза от тях.
Тримата навлязоха в един от главните тунели, разделящи Тронхайм на четири. Около тях преминаваха множество хора и джуджета. При вида на Сапфира разговорите мигновено секваха. Орик зави наляво и се насочи към вратите на града.
— Къде отиваме? — попита Ерагон.
— Извън тези стени. За да може Сапфира да долети до Исидар Митрим — Звездната роза. Драконовата бърлога няма покрив, точно като Фардън Дур. Там са отсядал Ездачите, когато са ни посещавали едно време.
— Няма ли да е студено и влажно без покрив?
— Не. Фардън Дур ни пази от лошото време. Тук никога не вали нито дъжд, нито сняг. Освен това в бърлогата има множество мраморни пещери. Единственото опасно нещо са падащите висулки.
— Всичко ще е наред — обади се Сапфира. — Това ще най-безопасното място, на което съм отсядала от месеци.
— Може би. А дали Муртаг ще се оправи?
— Аджихад изглежда почтен човек. Едва ли ще наранят Муртаг, освен ако не се опита да избяга.
Ерагон беше замаян от развитието на събитията. Дългото препускане бе свършило, но тялото му не можеше да се отпусне.
— Къде са конете ни?
— В една конюшня извън града. Можем да ги посетим, на път са ни.
Излязоха от Тронхайм през същата порта, от която бяха дошли. Златните грифони блестяха, осветявани от множество фенери. По време на разговора с Аджихад слънцето бе залязло и кратерът на Фардън Дур беше тъмен. Единственото осветление идваше от блестящия Тронхайм.
Орик посочи към високия връх на града и се обърна към Сапфира:
— Горе те чакат прясно месо и студена вода. Избери си една пещера и никой няма да те безпокои.
— Мислех, че ще бъдем заедно — започна да протестира Ерагон. — Не искам да се отделям от нея.
— Ездачо, по-добре е Сапфира да остане в леговището. Тунелите до столовата не са достатъчно широки, за да дойде с нас.
— А защо не ми донесете храна горе?
— Защото я приготвят тук, а до драконовата бърлога има много път. Обаче ако желаеш, ще изпратя някой слуга. Ще отнеме доста време, но ще можете да се нахраните заедно.
„Той наистина е готов да го направи“.
Никой досега не беше полагал толкова грижи за Ерагон, но начинът, по който бяха произнесени тези думи, му загатна, че джуджето го изпитва.
— Аз ще се оправя — увери го Сапфира. — Това драконово леговище изглежда да е точно по вкуса ми. Върви да се наядеш и после ще се срещнем. Ще можем да си починем спокойно. Изкарахме твърде много дни в тежко преследване.
— Ще ям тук — заяви Ерагон на Орик.
Джуджето се усмихна доволно. Младежът се приближи до Сапфира и й махна седлото.
— Ще вземеш ли Зар’рок с тебе?
— Да, но си задръж лъка. Трябва да се доверяваме на тези хора, но не прекалено много.
— Знам.
Сапфира подскочи и се издигна във въздуха.
— Ех, момче, наистина си благословен — въздъхна Орик, докато я гледаше. — Понякога и на мене ми се иска да се рея като ястреб във висините, но предпочитам да съм на земята и даже под нея. Забравям задълженията си като домакин. Знам, че не си хапвал от снощи, когато Близнаците ви дадоха онази мизерна вечеря. Ела да намерим готвачите и да видим какво ще ни предложат.
Ерагон последва джуджето обратно в Тронхайм. Дълго вървяха през плетеница от коридори, докато не се озоваха в голямо помещение с наредени маси и пейки.
Орик поговори с едно набито джудже, което им подаде две чинии, пълни с топли гъби и риба. Двамата се изкачиха до една ниша във външната стена на града и седнаха с кръстосани крака.
Когато се нахраниха, Орик въздъхна и извади дълга лула.
— Добро хапване, макар че заслужава малко медовина за прокарване.
— Тук имате ли ферми?
— Не, слънчевата светлина е достатъчна само за мъхове и гъби. Тронхайм не може да оцелее без доставки от околните долини. По тази причина много от нас живеят в различни части на планините.