— Знам го от много сигурно място. Но стига сме говорили за него! Животът продължава и не бива да занимаваме мъртвите с нашите грижи. — Тя вдигна няколко пергамента от пода и почна да ги подрежда.
— А ти защо си тук, а не в Теирм? — попита Ерагон.
— Най-сетне един добър въпрос. След като чух името на Бром от тебе, усетих, че става нещо интересно. Хората шепнеха, че Империята преследва нов Ездач. Досетих се, че яйцето на Варден се е излюпило, и дойдох тук.
— Значи си знаела за яйцето?
— Разбира се, аз не съм глупава. Обикалям наоколо много отдавна. Малко неща се случват, без да разбера. Както и да е, побързах и пристигнах тук преди около месец. Това място определено не ми е по вкуса. Всички във Фардън Дур са толкова благородни и сериозни. Най-вероятно ги очаква героична смърт. А джуджетата са суеверна сбирщина къртици. Единственото свястно нещо тук са гъбите, които растат наоколо.
— Тогава защо остана?
— Защото знам, че се задават интересни събития. А и ако бях останала в Теирм, Солембум щеше да тръгне сам. А сега ми кажи какво ти се случи, откакто се разделихме?
През следващия час Ерагон й разказваше събитията от последните месеци.
— Муртаг! — възкликна Анджела.
— Остави ме да свърша, преди да си правиш изводи — кимна младежът. Когато разказът приключи, вещицата се отпусна на стола. Солембум скочи в скута й и загледа Ерагон.
— Удивително. Галбаторикс се съюзява с ургалите и Муртаг излиза на сцената. Предупреждавам те да внимаваш с него, но ти май сам си стигнал до такова заключение.
— Муртаг е мой приятел и надежден съюзник.
— Но все пак внимавай. А и тази Сянка, Дурза. Той май е най-голямата заплаха за Варден в момента. Ненавиждам Сенките, те практикуват най-злокобната магия след некромантството. Бих искала да изтръгна сърцето му и да го дам на прасетата.
— Не разбирам. Бром ми каза, че Сенките са магьосници, които използват духовете за своите заклинания, но защо това ги прави толкова зли?
— Не ги прави. Нормалните магьосници са нито по-добри, нито по-лоши от обикновените хора. Те използват силите си, за да контролират духовете. Сенките от своя страна изгубват този контрол и духовете ги обсебват. За съжаление само най-злите духове ламтят за човешки тела. Щом се създаде Сянка, е много трудно да бъде убита. Доколкото знам, само елфът Лаетри и Ирнстад Ездача са успявали да го сторят.
— Чувал съм историите им. — Ерагон посочи стаята и попита: — Ти защо живееш толкова високо? Не ти ли е неприятно? И как пренесе целия багаж?
— Честно ли? — засмя се Анджела. — Крия се. Когато дойдох, тук беше спокойно, но после някой се разприказва коя съм и всички магьосници започнаха да ме убеждават да се присъединя към тайните им групички. Особено онези противни близнаци. Накрая заплаших, че ще ги превърна в крастави жаби, пардон, в обикновени водни жаби. Когато това не помогна, се пренесох тук. Не беше особено трудно за човек с моите умения.
— Проверяваха ли те, преди да те пуснат във Фардън Дур? Мене ме принудиха да им дам да преровят спомените ми.
Очите на Анджела се изпълниха със студен блясък.
— Близнаците не биха се осмелили, защото ги е страх от мене. Със сигурност им се иска, но знаят, че ще пострадат. Идвала съм тук много преди Варден да почне да проверява съзнанията на хората. Тя погледна към другата стая и се изправи.
— Разговорът беше много приятен, но отварата ми от мандрагора и тритонски език започна да завира и трябва да се погрижа за нея. Ела пак, когато пожелаеш, но не казвай на никого, че съм тук, защото ще трябва пак да се местя. Това ще ме разгневи, а за тебе няма да е добре да ме виждащ разгневена.
— Ще запазя тайната ти — увери я Ерагон и стана.
— Добре!
Младежът се сбогува и излезе. Солембум го съпроводи до драконовата бърлога и изчезна нанякъде.
ЗАЛАТА НА ПЛАНИНСКИЯ КРАЛ
Когато се завърна в леговището, Ерагон откри, че го очаква едно джудже.
— Аргетлам — каза то с твърд изговор. — Добре. Буден. Кнурла Орик чака тебе. — Пратеникът се поклони и тръгна.
Сапфира изскочи от пещерата, стиснала Зар’рок с нокти.
— Това за какво е?
— Вземи го. Ти си Ездач и трябва да носиш достоен меч. Зар’рок може да има кървава история, но не бива да влияе на действията ти. Създай му нова легенда и го носи достойно.
— Сигурна ли си? Спомни си какво каза Аджихад.
— Ако искаш да запазиш независимостта си, не трябва да се съобразяваш непрекъснато с всички.
— Както кажеш.
Той се покатери на гърба на Сапфира и излетя от Тронхайм. Фардън Дур беше осветен и стените му се виждаха ясно. Докато се спускаха с бавни спирали към основата на града, младежът разказа за срещата си с Анджела. Пред портите ги очакваше нетърпеливият Орик.