Ерагон се намръщи, но предаде думите й. Хротгар сви устни в подобие на усмивка.
— Виждам, че драконите не са се променили през вековете. — Той почука с пръсти по трона. — Знаете ли защо е направен толкова твърд и ъгловат? За да не може никой да седи удобно на него. Няма да съжалявам, когато моето време отмине. А на тебе, Ерагон, какво ти напомня за твоите задължения? Ще заемеш ли мястото на Галбаторикс като управник?
— Не ламтя за корона или титла. Това, че съм Ездач, е достатъчна отговорност. Не, няма да взема трона в Уру’баен освен, ако няма друг желаещ и способен кандидат.
— Със сигурност ще си по-добър от Галбаторикс, но никоя държава не трябва да има владетел, който не заслужава трона. Времето на Ездачите вече отмина. Те никога няма да се възродят отново — дори да се излюпят и останалите яйца. Виждам, че носиш вражески меч. Казаха ми, че си пътувал със сина на един от клетвопрестъпниците. Това оръжие не ми се нрави. — Той протегна ръка. — Бих искал да го разгледам. Ерагон извади Зар’рок и му го подаде с дръжката напред. Хротгар взе меча и прокара опитен поглед по червеното острие.
— Майсторска изработка. Елфите рядко правят мечове, предпочитат лъкове и копия, но когато се захванат, резултатите са несравними. Това острие е злокобно, не бих искал да го виждам във владенията си. Но щом желаеш, носи го. Може би ще промениш лошата му слава. — Той върна меча и Ерагон го прибра. — Надявам се, че племенникът ми ти оказва необходимата помощ?
— Кой?
— Орик, синът на най-малката ми сестра. Той служеше при Аджихад като знак на моята подкрепа към Варден, но изглежда, че отново е при мене. Радвам се, че си го защитил с думите си.
— Не бих могъл да имам по-добър водач.
— Добре — отвърна доволно кралят. — За съжаление не мога да говоря с тебе още дълго. Съветниците ми ме очакват. Но запомни, ако искаш подкрепата на джуджетата, първо трябва да се докажеш, и то не с думи, а с дела.
— Разбирам.
— Можете да си вървите.
Ерагон се обърна и излезе от залата, последван от Сапфира. Орик ги очакваше с напрегнато изражение на лицето.
— Добре ли мина всичко?
— Така мисля. Кралят ти е много предпазлив.
— Иначе нямаше да оцелее толкова дълго.
— Не бих искала Хротгар да ни е враг.
— И аз също. Усетих, че те гледа с неодобрение, въпреки че не каза нищо.
— Разбира се, че няма да каже. Особено след като ми стига до коляното.
— Вчерашната ти благословия разбуни Варден като кошер — каза Орик. — Провъзгласиха детето, което Сапфира докосна, за бъдещ герой и му дадоха най-доброто жилище. Всички говорят за това чудо. Майките обмислят как да те накарат да благословиш и техните деца.
— Какво да правя? — притесни се Ерагон.
— Не можеш да върнеш времето назад. Гледай да не се набиваш на очи, доколкото е възможно. Никой няма да посмее да те безпокои в леговището.
Все още не му се прибираше в бърлогата. Беше рано и искаше да разгледа Тронхайм заедно със Сапфира. Вече нямаше нужда да се движат разделени. От друга страна, тя щеше да привлече ненужно внимание.
— Сапфира, какво ще правим сега?
— Аз се връщам в леговището. Имам среща. Ти се поразходи, ако искаш.
— Добре, но с кого ще се срещаш?
Сапфира само примигна и изчезна по един от главните тунели. Младежът съобщи на Орик за плановете й и добави:
— А аз искам да закуся и после да разгледам Тронхайм. Ще издържа изпитанието утре, все още не съм си отпочинал.
— В такъв случай може би ще искаш да посетиш нашата библиотека? Тя е много древна и съдържа изключително ценни произведения. Можеш да прочетеш историята на Алагезия — истинската, а не променената от Галбаторикс.
Ерагон си спомни как Бром го учеше да чете. Отдавна не беше виждал книга.
— Да, ще ми е интересно.
— Много добре.
След като се нахраниха, Орик го поведе през плетеницата от коридори към библиотеката. Помещението напомняше на гора с дългите си колони, които се извисяваха към тавана. Между колоните имаше мраморни рафтове, пълни с книги. На земята бяха поставени малки мраморни пейки и масички.
— Това е истинското богатство на нашия народ — каза Орик. — Тук са описани делата на кралете — от древни времена чак до наши дни. Също така има много песни и поеми. Намират се и доста човешки книги, но почти няма елфически. Елфите пазят тайните си ревниво.
— Колко дълго мога да остана?
— Колкото искаш. Ако имаш някакви въпроси, ела при мене.
Ерагон започна да се разхожда между рафтовете, разглеждайки по-интересните заглавия и корици. Джуджетата използваха същата руническа писменост като хората. Четенето се оказа донякъде трудно, тъй като беше зарязал упражненията преди доста време. Все пак си избра поемите на Дондар, десетия крал, и се зачете.