Докато прелистваше страниците, дочу стъпки зад близките колони. Звукът го притесни, но после се досети, че едва ли е единственият, който посещава библиотеката. Все пак остави книгата и стана. Беше преживял твърде много засади, затова се доверяваше на вътрешното си чувство. Отново дочу стъпките, този път от две различни места. Опита се да си спомни къде седеше Орик и се отправи към него, но се натъкна на Близнаците.
Мъжете стояха един до друг и го гледаха с насмешлив поглед. Двамата се поклониха, но жестът им беше по-скоро подигравателен и презрителен.
— Търсихме те — каза единият. Гласът му наподобяваше този на Ра’зак.
— За какво? — попита Ерагон и незабавно се свърза със Сапфира.
— Търсим те, откакто се видяхме с Аджихад. Искаме да се извиним. — В думите им се долавяше насмешка. — Дойдохме, за да ти засвидетелстваме уважение.
Ерагон се разгневи, когато те се поклониха отново.
— Внимавай! Не можеше да си позволи открит сблъсък в този момент. Хрумна му една идея и той се усмихна.
— Не, аз трябва да ви изкажа уважението си. Без вашето одобрение нямаше да вляза във Фардън Дур — отвърна Ерагон и се поклони възможно най-пренебрежително.
— За нас е чест, че някой толкова важен ни забелязва. Ще сме твои длъжници за тези любезни думи.
— Ще си спомня това, когато се нуждая от помощ.
— Преиграваш! Не казвай нищо, за което ще съжаляваш. Те ще запомнят всяка дума, която може да се използва срещу тебе.
— Достатъчно ми е трудно и без наставленията ти.
Близнаците се приближиха и заговориха с по-приятен тон:
— Търсим те и по друга причина, Ездачо. Ние и останалите магьосници в Тронхайм създадохме група. Наричаме се Ду Врангр Гата, или…
— „Търсещите пътя“, знам — прекъсна ги Ерагон.
— Знанията ти за древния език са впечатляващи. Бихме искали да се присъединиш към нас. Смятам, че можем да ти помогнем.
— Как?
— Ние двамата сме много опитни. Бихме могли да те напътстваме, да те научим на нови думи и заклинания. Ще сме много радостни, ако ти помогнем да извървиш славния си път. Не искаме отплата, освен да споделиш с нас част от своите знания.
Ерагон се намръщи, като разбра каква е целта им.
— Да не мислите, че съм малоумен? Няма да ви позволя да узнаете думите, на които Бром ме е учил. Сигурно страшно сте се ядосали, когато не можахте да ги откраднете от съзнанието ми.
Близнаците спряха да се усмихват.
— Внимавай, момче! Ние ще изпитваме магическите ти умения. Знаеш, че е нужно съвсем малко разсейване на вниманието, за да загине някой. Ти може и да си Ездач, но ние все още сме по-силни от тебе.
— Ще размисля над предложението ви.
— Тогава ще очакваме отговора ти. Гледай да избереш правилния.
— Няма да се присъединя към Ду Врангр Гата, без значение какво ще кажат.
— Трябва да говориш с Анджела. Може би тя ще дойде утре с тебе и ще им попречи да те наранят.
— Добра идея.
Ерагон намери Орик, който седеше на една пейка и остреше секирата си.
— Искам да се върна в леговището.
Джуджето прибра оръжието си и го изпрати до вратите на града, където чакаше Сапфира. Младежът не обърна внимание на хората наоколо, метна се на гърба й и двамата излетяха.
— Трябва бързо да решим как да се справим. Не момеем да оставим Близнаците да те заплашват.
— Знам, но се надявам да избегна неприятностите. Те ще се окажат опасни противници.
— И какво ще правиш. Ще се съюзиш ли с тях?
— Не. Ще им кажа утре, че няма да се присъединя към групичката им.
Ерагон остави Сапфира в пещерата и излезе. Искаше да види Анджела, но не си спомняше пътя до нейното жилище. Помота се по изоставените коридори с надеждата, че ще го открие. След известно време се умори и реши да се върне в леговището. Когато наближи, дочу някакъв глас.
— Сапфира, кой е там?
— Една жена. Ще й отвлека вниманието, докато дойдеш.
Орик бе казал, че никой няма да ги безпокои. Кой ли беше нежеланият натрапник? Младежът разхлаби меча си и влезе в леговището.
В центъра на помещението стоеше една жена и наблюдаваше с любопитство Сапфира, която бе подала глава от пещерата. Жената изглеждаше малко по-голяма от Ерагон, а кожата й беше черна като на Аджихад. Носеше виненочервена дреха и кама в кожена кания на кръста си.
Младежът се спря и зачака да го забележи, а в това време момичето учтиво се поклони на Сапфира.