— Моля те, кажи ми къде да намеря Ездача Ерагон.
— Тук съм.
Тя се извъртя и посегна за камата. Имаше леко дръпнати очи, сочни устни и кръгли бузи.
— Аз съм Насуада — каза тя и отново се поклони.
— Очевидно знаеш кой съм аз. Какво те води насам?
— Изпраща ме баща ми, Аджихад. Искаш ли да чуеш съобщението му?
Водачът на Варден определено не приличаше на семеен човек. Ерагон се зачуди каква ли е била майката на Насуада, за да го заплени.
— Да, искам.
— Той се радва, че се чувстваш добре, но те предупреждава да се въздържаш от действия като вчерашното. Освен това те моли да побързаш с изпитанията, защото иска да знае способностите ти, преди да се свърже с елфите.
— Нима се изкачи чак дотук само да ми кажеш това?
— Използвах подемниците, с които прекарват провизии. Можехме да предадем съобщението със сигнали, но исках да се запознаем.
— Ще поседнеш ли?
— Не — засмя се Насуада. — Очакват ме другаде. Баща ми каза, че можеш да посетиш Муртаг, ако желаеш. Запознах се и с него. Той би искал да поговорите. Изглеждаше самотен и тъжен. Непременно иди при него.
— Ами Аря? Тя по-добре ли е? Искам да я видя.
— Аря се възстановява бързо, но само баща ми, Хротгар и лечителите имат достъп до нея. Сега трябва да тръгвам. Искаш ли да предам нещо на Аджихад?
— Не, освен желанието ми да видя Аря. И благодарности за гостоприемството му.
— Разбрах. Довиждане, Ездачо Ерагон. Надявам се да се срещнем скоро. — Тя се поклони и излезе от леговището.
— Трябва да има някаква причина, щом тя се е качила дотук, с или без подемник — отбеляза Ерагон.
— Да.
Ерагон се качи до пещерата и откри, че Солембум седи до Сапфира. Младежът поклати глава и се засмя.
— Сапфира, с него ли искаше да се срещнеш?
Нямаше нищо чудно. И двете същества бяха магически, с подобни характери.
— Солембум, случайно да знаеш къде е Анджела? Не можах да я открия, а се нуждая от съвета й.
— Тя е някъде из Тронхайм.
— Кога ще се върне?
— Скоро.
— Колко скоро? Трябва ми днес.
— Не чак толкова.
Котколакът отказа да говори повече, въпреки настойчивите въпроси на Ерагон. Младежът се излегна и започна да си играе с пръстена на Бром.
„Утре ще трябва да посетя Муртаг.“
ИЗПИТАНИЕТО НА АРЯ
На сутринта Ерагон се събуди свеж и пълен с енергия. Той препаса Зар’рок, взе лъка и колчана си и бавно се спусна със Сапфира до вратите на града, където ги чакаше Орик. Младежът го разпита за Насуада.
— Необикновено момиче — отбеляза Орик. — Тя е напълно отдадена на делото на баща си и прекарва цялото си време, като му помага.
— А коя е майка й?
— Не знам. Аджихад беше сам, когато доведе Насуада преди години. Никога не е казвал откъде са дошли.
„Значи и тя като мене е израснала без майка“.
— Неспокоен съм. Няма да е зле да се пораздвижа малко. Къде ще бъдат изпитанията ми?
— Полето за тренировки е на около миля от града, но от другата страна.
— И аз идвам — обади се Сапфира.
— Това не е добра идея. Там има много народ и ще привлечеш внимание — поклати глава Орик, когато разбра.
— Идвам! — Сапфира изръмжа заплашително и с това реши въпроса.
Шумът от тренировките се чуваше отдалеч. Острият звън на удрящи се мечове, бръмченето на стрели и подвикванията на мъжете се смесваха в едно. По-голямата част от полето бе заета от един батальон пехотинци, които се престрояваха по различни начини. Около тях се упражняваха по двойки стотици войници. Въоръжението им беше най-различно: копия, мечове, боздугани, дори вили. Почти всички носеха плетена ризница и шлем, тук-там се виждаха тежки ковани брони. Джуджетата и хората бяха почти поравно, но тренираха разделени. Зад биещите се воини група стрелци се упражняваше върху сламени чучела.
Един едър брадат мъж се приближи до Ерагон. Главата и раменете му бяха покрити от плетена качулка, а на гърдите си носеше груба кожена броня. На гърба му висеше огромен двуръчен меч.
— Кнурла Орик, нямаше те дълго време. Тук никой не иска да се бие с мене.
— Така е, защото насиняваш всички с огромния си меч — засмя се джуджето.
— Всички без тебе.
— Аз просто съм по-бърз.
Мъжът се обърна към Ерагон:
— Аз съм Фредрик. Казаха ми да проверя какво можеш. Силен ли си?
— Достатъчно. Иначе не бих могъл да използвам магия.
Фредрик поклати глава. Качулката му издрънча като торба с монети.
— Магията няма нищо общо с това, което правим тук. Едва ли си служил в армията, така че боевете, в които си участвал, сигурно са продължавали по няколко минути. Въпросът е дали ще издържиш в битка, която трае с часове. Можеш ли да ползваш и други оръжия, освен лъка и меча?